В миксирането на съвременен дизайн с винтидж предмети намира ключът към това да направиш интериора по-неочакван, да създадеш интрига, да развълнуваш.

„В повечето случаи те са изработени много по-прецизно от съвременните. За да си позволиш подобно качество на съвременна мебел, трябва голям бюджет. С парите, с които можеш да си купиш винтидж предмети от страхотни материали и с майсторска изработка, днес можеш да си купиш в най-добрия случай IКЕА. Не ме разбирайте погрешно – голям фен съм на ИКЕА, но нещата са несравними, когато става дума за издържало на времето качество.“   

Наясно е, че купуването на секънд хенд е въпрос на културна настройка и в крайна сметка на въображение. Не става дума за финансова ограниченост, а да инвестираш в нещо, с което да направиш личното си пространство по-специално.

„Много млади хора са ми клиенти – 25–26-годишни, завършили навън, пътували от малки, имат вече необходимото наслагване.“ Първото нещо секънд хенд, което тя самата купува, са две порцеланови чаши от прочутия Императорски завод за порцелан в Петербург с емблематичната синьо-бяла декорация. Пристигат в оригиналната си кутия, никога не използвани.

„Истината е, че аз също ги ползвам рядко. Например когато съм си взела вана, сложила съм си маска на лицето, имам цялото време на света, не ме преследва мисълта за краен срок, тогава мога да си налея чая в тази чаша, за да стане удоволствието пълно.“ 

Наскоро, при поредното си отиване до Щатите, се прибира в България с още императорски петербургски порцелан.

„Любимо занимание е да ходя на estate sales – отиваш рано сутрин, редиш се на опашка, но влизаш в невероятни къщи и ако имаш късмет, попадаш на истински находки.“  

За да направиш тези находки част от живота си, да се грижиш за тях, да ги оставиш да ти носят радост… А после, после може да отвориш пътя им да отидат при някой друг…