Във всички свои досегашни филми София Копола е показвала изключително внимание към декорите. Най-новият, „Присила“, е дори още по-впечатляващ в пресъздаването и на най-малките детайли за постигане на автентичност или в подкрепа на характеристиките и развитието на героите.

Бестселърът "Elvis and Me", написан от Присила Пресли през 1985 г.,  проследяващ връзката ѝ с Краля на рока, започнала когато тя е била само на 14 г., вдъхновява София Копола за най-новия ѝ филм.

Заснет с впечатляващо малък бюджет само за 30 дни в Канада и с участието на Кейли Спейни и Джейкъб Елорди в ролята на Елвис, „Присила“ ни връща към една отминала епоха по изключително достоверен начин – от интериора на Грейсленд, имението на Елвис Пресли в Мемфис, през бляскавото казино в Лас Вегас, до корици на списания и изрезки от вестници от 60-те години, дори самолетни билети. Пресъздаването на духа на епохата чрез декора е дело на Тамара Деверел, известна със сътрудничеството си с режисьора Гилермо дел Торо.

Оказва се, че Деверел никога не е посещавала Грейсленд. За да изгради впечатляващо достоверния интериор, дизайнерката се впуска в интензивен изследователски процес, търсейки специално да улови как изглежда имението, когато Присила пристигна в него през 1963 г., и как то се трансформира през времето, когато живее там, докато не го напусне десетилетие по-късно.

„Придържахме се към обществено известните изображения на Присила, пристигаща в Грейсленд“, споделя Деверел пред списание Vogue. „Искахме да видим нейната гледна точка, а да не се фокусираме върху Елвис. Това е бил семейният им дом и ние искахме да отразим как тя се е чувствала там“, добавя дизайнерката.
В интериора са използвани предимно кремави, бели, сини и златни тоналности, които създават усещане за лукс. Домът се променя едва забележимо, точно както това се случва в истинския живот. Повечето стаи си остават през годините с тежките завеси, перлени стени и меки килими, в които Присила „потъва“, пишейки домашните си и играейки с кученцето си. Те са нейният оазис в този дом, от който ѝ е било трудно да излиза.

Обърнато е особено внимание на светлината в интериора. Чрез нея вникваме в атмосферата – от една страна, омайваща, а от друга – задушаваща.

Съществуват много малко снимки, показващи втория етаж на имението, и по-специално спалнята на Елвис. Когато се е стигнало до това пространство, дизайнерката е имала възможност да експериментира. Повърхностите са по-твърди, цветовете са по-тъмни. „Кралят“, който вече е започнал да се пристрастява към медикаменти, в момента, в който среща Присила, спи често и не обича в стаята му да влиза естествена светлина.

Избраните тонове тук са сини, черни и златни, доближаващи се до идеята за тържественост.

Дори след като Елвис и Присила се женят, певецът не споделя изцяло спалнята си. Те прекарват време заедно в нея, но тя никога не се превръща и в нейно пространство. „Мисля, че в крайна сметка Присила не се е чувствала напълно у дома си в нито една част от имението и именно в това е бил проблемът. Мислех го през целия процес на пресъздаване на декора“, споделя Тамара Деверел.

Играта на мащаби и височини също подкрепя сценария. Когато Присила за първи път пристига в имението и сяда на канапето в дневната, краката ѝ не достигат пода. „Искахме да подчертаем факта, че тя на практика e още дете, когато среща Елвис. Повдигнали сме таваните, така че Присила да изглежда изключително дребна и беззащитна, когато се разхожда из огромните празни стаи на Graceland, докато Елвис е на турне.“

Филмът успява да ни покаже израстването на една млада жена по време на несъвършена, но все пак изпълнена с любов връзка, а декорът отразява нейната сложна трансформация. В самия край на филма виждаме интерпретацията на личния дом на Присила Пресли в Лос Анджелис. Той е слънчев и в него почти не се усеща влиянието на Елвис. „Искахме да подчертаем силното присъствие на Присила в различните етапи от живота ѝ, искахме да покажем, че средата не я поглъща, а напротив – кара я да се изяви.“