Има ли по-подходящ сезон за посещение на Париж от есента? В началото на есента, ако имаме късмет, успяваме да видим важните изложби от миналия сезон, които са удължени поради голям успех, а в края на есента сме от първите посетители на най-новите експозиции. Театралният афиш е подновен, литературният календар е изпълнен с нови заглавия, а кулинарните новости изкушават от всеки ъгъл. Винаги готова за пътешествие с детайлно подготвен списък в ръка, ето какво бих направила, ако пътят ме отведе в Париж през тази есен.

1. Ще последвам арт афишите  
Няма да пропусна Le Paris de Gustave Eiffel в Музея на архитектурата и наследството – посветена на стогодишнината от смъртта на Густав Айфел. Ретроспективата очертава разнообразното и богато наследство, което той оставя в парижкия пейзаж, и проследява връзките, които свързват инженера с френската столица. Връзки, надхвърлящи известната „Желязна дама“, която доста често засенчва другите негови постижения.

С интерес ще разгледам Ретроспективата на Никола дьо Стал в Le musée d’Art moderne de Paris. Френският художник от руски произход не спира да учудва историците на изкуството. През сравнително кратката си кариера създава около 1100 картини с много различни влияния и в различни стилове – абстракция, експресионизъм, импресионизъм, натурализъм, фовизъм, кубизъм... Изложбата представя  повече от 200 произведения, картини, скици, гравюри…
Безспорно събитие в есенния културен календар е откриването на изложбата Amedeo Modigliani, Un peintre et son marchand в Музея Оранжери. Изложбата изследва връзките между Модиляни и френския търговец на модерно изкуство и колекционер Пол Гийом в парижкия артистичен и литературен контекст от 1910 г.

Подготвям се да бъда емоционално разтърсена от инсталацията Mass на австралийския съвременен артист Рон Муек (Ron Mueck), представена във Фондацията за съвременно изкуство на Cartier.

Искам да се потопя в изкуството на Шагал в галерията „Ателие де люмиер“ със завладяващата изложба Chagall, Paris – New York, в която картини, образи, теми се преплитат и „танцуват“ по стените на експозиционното пространство.
С голям интерес ще проследя сътрудничеството между карикатуриста Плантю и фотожурналиста Реза в тяхната съвместна изложба „Плантю – Реза, кръстосани погледи“ (Plantu – Reza, regards croisés) в Музея на човека.

2. Ще отида на концерт в La Sainte Chapelle
Готическото бижу в центъра на града е построено в средата на XIII век от Луи IX, бъдещия свети Луи, за да съхранява венеца на Исус Христос и част от кръста, на който е бил разпнат, реликви, придобити от Балдуин Втори, последния император на Латинската империя от династията Куртене, през 1239 г. след две години преговори. Сградата, която трябвало да съхрани това необикновено богатство, е проектирана като параклис, разположен в сърцето на резиденцията на династията на Капетингите на остров Сите.

Той включва горно ниво, в който реликвите са били запазени за краля и неговите изтъкнати гости, и долен параклис, обслужващ персонала на двореца. Ако богослужебната функция на монумента е изчезнала (Сент Шапел не е използвана за богослужение от революцията насам), сградата все още е един от най-необикновените шедьоври на готическата архитектура, а стъклописите ѝ ни поразяват с красотата си.  Тук често се организират концерти на класическа музика.

3. Ще преоткрия музея Бурдел
С голямо желание очаквам да посетя отново един от любимите ми музеи – Музея Бурдел, който отвори отново всичките си пространства миналия март след голяма реконструкция и консолидиране на най-старата си сграда. Ремонтът, иницииран от Кметството и Организацията на парижките музеи, извършен с пълно уважение към архитектурното наследство, продължи две години.

Това направи възможно възстановяването на работилницата на скулптора, но и преосмисли експозиционните пространства. Беше отворен и нов кафе-ресторант, Le Rhodia, кръстен на името на дъщерята на Бурдел.
Музеят е открит през 1949 г. и е разположен в работилниците на скулптора Антоан Бурдел (1861–1929).

4. Ще ям бисквитка с лъжичка
Ще се поддам на манията по току-що изпечените, ухаещи на масло, шоколад и карамел, с течащ център кукита. Без да се замислям за последствията за фигурата ми, ще обиколя в търсене на перфектната бисквитка Ten Belles (53, rue du Cherche-Midi), Cookidiction (2, Rue François Ponsard), Colorova (47, rue de l’Abbé-Grégoire), Mamiche (45, rue Condorcet), The French Bastards (181, rue Saint-Denis). В Cupkie (26 rue Monge) бисквитката е почти течна и  се сервира в купички с допълнение от сладолед, течен шоколад, ядки…

5. Ще сменя перспективата
… и ще погледна града отвисоко от баровете на последните етажи на двата нови хотела Dame des Arts и Madame Rêve.  Откриването на хотел Dame des Arts (4, rue Danton) бе чакано с огромно нетърпение. Местоположението му (квартал Saint Germain), интериорният му дизайнер (Рафаел Наво), ресторантът (с мексикански и азиатски влияния на шеф Отониел Алварес Кастанеда) и барът определено вълнуваха жадните за новости парижани.

Хотелът се намира в реновирана сграда, строена през 50-те години на миналия век, която е приютявала театрално училище. Интериорът изобилства от произведения на изкуството, свързани с квартала. Обзавеждането се опитва до голяма степен да запази духа на мястото, но си позволява и леки индустриални влияния. Барът на последния етаж е отворен от 17 до 23 ч. От него се разкриват гледки към Айфеловата кула, Сакре Кьор, Дома на инвалидите, Парижката Света Богородица. Авторските коктейли и богатият винен лист със сигурност ще го превърнат в едно от любимите модни места през топлите дни.

В самия център на Париж, на метри от Лувъра, Търговската борса и Samaritaine, Madame Rêve (48, rue du Louvre) е новата луксозна парижка дестинация. Петзвездният хотел се намира в сградата на т.нар. Поща на Лувъра. Предлага 82 стаи и апартаменти, а барът на последния етаж с неговата озеленена тераса и с гледки към църквата Сент Йосташ, Монмартър и Айфеловата кула е особено привлекателен.

6. Ще се изгубя по хълмовете на Монмартър
… в търсене на Hotel Particulier. Конфиденциалният адрес (23 Av. Junot, Pavillon D) е скрит в уличките и зад жилищните сгради във високата част на квартала. Това е най-малкият луксозен хотел в Париж със само 5 апартамента, но притежава една от най-големите градини.

Сградата, истински градски дворец, е строена през 1871 г. и е била притежание на семейство Hermès. Фасадата и градината са паметници на културата и са оставени в автентичния си вид при реновацията. Интериорът е поверен на Пиер Лакроа, който се е вдъхновил от естетиката на 20-те години на миналия век и е създал интересен баланс между пищност и интимност. Всеки един от петте апартамента (от 35 до 80 кв.м) е декориран по индивидуален начин, но тапетите с екзотични мотиви, тежките завеси, меките килими ни пренасят назад във времето. Ако хотелът е затворен, защото е запазен изцяло от някоя холивудска звезда или служи за декор на филм, непременно ще се върна пак, за да се насладя на чай или коктейл в красивата градина.

7. Ще опитам суши като бургер, тако или roll
Обичам суши, но с голям интерес бих го опитала под някаква различна форма. В Kimochi (24, galerie Montmartre – Passage Panoramas) го предлагат като бургер, хлебчето е от ориз. В Noori (20 rue du Fbg Saint Martin ) е като тако – тук царевичното хлебче пък е от водорасли. А в Kaito (71, rue de Seine) e като roll (обвито е в листо от водорасли, но не е нарязано на отделни парчета).

8. Ще отида на антикварен пазар
Не бих пропуснала да се разходя по алеите на антикварния пазар Paul Bert Serpette, истински музей на открито, позволяващ ни да пътуваме из времето и епохите.

9. Ще обсъдя литературните новости с приятели на терасата на Le Drouant
Le Drouant (18 rue Gaillon), парижкият ресторант, в който се обявяват две от най-престижните френски литературни награди – „Гонкур” и „Ренодо”, е истинска институция. Наскоро реновиран, той повече от век играе централна роля в литературния и културен парижки живот.

Историята му започва през 1880 г., когато елзасецът Шарл Друан отваря малък бар на живописното площадче Gaillon, в близост до Операта и множество театри. Академия „Гонкур“ се свързва завинаги с Le Drouant, когато го избира за свое седалище, и през 1914 г. обявява победителя именно оттам.

Оттогава до днес членовете на журито се събират всеки първи вторник от месеца в ресторанта и, споделяйки вкусен обяд, разискват текущия литературен живот. Терасата на ресторанта е особено привлекателна и е много вероятно да споделите кафето или коктейла си с някой известен писател, дошъл да говори с издателя си за продажбите на последния си роман.

10. Ще пия кафе в райско кътче
Поне така изглежда на снимки градината на ресторанта Maison Revka (59 av Raymond Poincaré), потънала в зеленина и цветя с прекрасни градински мебели, създаващи приказна атмосфера.