Галерията на Жулия, дъщеря на френския фотограф Франсоа Гранон, известен като златния обектив на списание Paris Match, се намира на десния бряг, в артистичния квартал Маре. Благодарение на баща си и на прецизните си колекционерски ходове Жулия е собственик на стотици фотографии, запечатали историята на френското кино, музика, мода и изкуство.

La Galerie de L’Instant напомня за магично място – портал към други светове. Веднъж попаднал в архивните пространства, посетителят има усещането, че тук преди миг е била Бриджит Бардо или пък че се е разминал преди секунди с нейната голяма конкурентка Катрин Деньов – двете сексбогини на френското кино.

Експозицията, която деликатно наслагва като в прецизна кинорамка фотографии от различните житейски периоди на Деньов, се простира и на левия бряг на Сена, в изискания култов хотел Lutetia на булевард „Сен Жермен де Пре“, където са отсядали Пабло Пикасо, Ърнест Хемингуей, Пеги Гугенхайм и Жозефин Бейкър, а Джеймс Джойс е написал няколко глави от „Одисей“. Lutetia често е домакин на изискани партита, свързани с модата и киното, на които гостуват много френски кинозвезди. Изборът на тази локация не е случаен, защото за Катрин Деньов Lutetia въплъщава френския шик и деликатно усещане за лукс.

Две години активна работа правят възможно сбъдването на една от големите мечти на Жулия Гранон – изложбата, вдъхновена и посветена на Катрин Деньов.

Жената, актрисата, блянът, към който баща ѝ, легендарният френски фотограф Франсоа Гранон, остава докрай много привързан. Като официален пратеник на списание Paris Match на кинофестивала в Кан и на много снимачни площадки, мосю Гранон е познавал всички звезди, но никога не е криел, че към някои е хранел топли спомени и чувства. Катрин Деньов е била сред този специален кръг, в който и тя, и Франсоа са се чувствали като семейство.

За разлика от него, спомените на Жулия за Деньов са по-скоро свързани с киното. „Както често при изложбите, които са ми най-скъпи на сърцето, всичко започва с ярък спомен от детството. При Катрин Деньов това е преди всичко нейният глас – уникален глас, успокояващ, ясен и мек, който ми разказваше историите от анимационните филми на „Дисни“ на плочи. Не е тайна, че всички имаме специално отношение към Катрин Деньов.

Нейният неповторим поглед, русата ѝ коса, елегантността ѝ, многобройните ѝ и сякаш точно по френски връзки с артисти, приятелството ѝ с френския моден дизайнер Ив Сен Лоран създават мистерия и магия около нея. Целта на изложбата е да отпразнуваме красотата и вълшебството на киното и дръзката свобода на тази актриса и очарователна жена, далеч от хладния кинообраз, който тя опровергава при всяка среща. Спомням си, че я срещнах преди няколко години, беше с един приятел, караха червен кабриолет, бяха паркирали, където им падне, и хапваха в хубав френски ресторант картофки с доматен сос. Небрежно, секси и толкова дръзко – всичко, характерно за Катрин, е в този момент. Тя е точно такава – обича живота, фантазията му и липсата на правила!“, коментира от Париж специално за EVA Жулия Гранон.

Фотографиите следват историята на звездата – от ранните години, в компанията на по-известната ѝ по онова време сестра Франсоаз Дюрлеак, която умира трагично в автомобилна катастрофа на 25 години и загубата ѝ остава голяма пробойна в сърцето на Катрин, до хитовите моменти в кариерата ѝ.

Почти всички кадри, включени в изложбата, не са показвани досега. Но най-интересна е серията от интимни фотографии на вече покойната Кейт Бари, доведената дъщеря на Серж Генсбур, плод на любовта на Джейн Бъркин и филмовия композитор Джон Бари, която улавя най-точно енигмата Катрин Деньов. Виждаме красотата на движенията ѝ, скритите послания на жестовете ѝ, неотменната цигара, строгия костюм Yves Saint Laurent и онзи неподправен чар... 79-годишната актриса не изневерява на навиците си по отношение на Париж (любимите ѝ места си остават същите – кафенетата и ресторантите в малките улички, опасващи Шан-з-Елизе), семейството и френското кино.

Твърди, че дължи неизчерпаемата си енергия на своята майка Рене Деньов, която умира на 110 години, и че ще продължи да играе с живота, дърпайки елегантно от своята цигара усещане за дързост, френски чар и неочакваната точно за нея арогантност.

И, да, тук наум ни идва нещо важно, което Катрин Деньов казва на кинофестивала в Кан преди години: „Човек може да изрази толкова много неща, без да говори!“. Какво по-хубаво доказателство от кадрите в изложбата, събрала сърцето на Катрин на двата бряга на Сена в Париж – града, в който познава любовта, успеха, страданието и силата на ранената душа.