„Джон Малкович е феномен у нас – споделя Лука Мавретич, хърватски кинорежисьор, поет и маркетинг експерт. – Може би е типично за малките нации да се родеят с успелите на световно ниво и да ги приемат за свои близки.“

Именно настояването на впечатляващ брой хървати, че са роднини на американския актьор, провокира младия режисьор да направи документалния филм „Да си свързан с Джон Малкович“. Лука успява да постигне бюджет половин милион евро и да превърне проекта в съвместна продукция на Хърватия (4film), Италия (италианското Министерство на културата и Tesla Production), HBO Европа и България (Агитпроп). Говорим в офиса на българския продуцент на филма „Агитпроп“, след като по време на пресконференцията за спектакъла „В самотата на памуковите полета“ в Народния театър Лука Мавретич покани Джон Малкович на предстоящото тази година събиране на хора от цял свят с неговата фамилия в малко хърватско село.

„Това е първият ми филм – разказва Лука. – И макар в него да става въпрос за холивудска звезда, той не е за Джон Малкович. Малкович е само свързващ елемент между различните герои. А сред тях има членове на моето семейство, наши роднини. Или хървати, живеещи в различни точки на планетата, но носещи същата фамилия и вярващи или въобразяващи си, че актьорът е техен братовчед. Иначе център на филма е моята семейна история, изследването на корените ми, връзката с баща ми.“

Какво общо има семейната ви история с холивудския актьор?

Моята прапрабаба е от малкото селце в Северозападна Хърватия, на границата със Словения – Лович Прекришки. Част от населението там носи фамилията Малкович и според легенди дядото на Джон Малкович е оттам. Емигрирал е за Америка в началото на двайсети век, някъде около 1920 г., след Първата световна война. Това не е доказано, но предполагаемата ни връзка с холивудския актьор, за която слушам от детството ми, ме насочи към филмовото изкуство и ме вдъхнови да уча за режисьор в Хърватската академия за изкуства.

Как открихте другите герои във филма ви, носещи прочутата фамилия?

Случайно. Например през декември миналата година Джон Малкович гостува в Хърватия и игра в спектакъла „Музикалният критик“ в зала „Лисински“ в Загреб. Наредихме се да го чакаме на зад-ния вход след края на представлението, за да го поздравим. И попаднахме сред група хора, с които се заговорихме и се оказа, че носят фамилията му. Разменихме координати, поддържаме връзка. Те ме запознаха с още хора, носещи фамилията Малкович. Открих и група във Фейсбук, наречена „Малковичите по света“, в която членуват 50 души. Така успях да се срещна онлайн и на живо с много хора, около 20, които вярват, че са свързани с Джон Малкович, или са почитатели и искат да са свързани, или той е повлиял на живота им.

Какви са тези хора?

Всякакви – по-млади, по-възрастни, по-бедни, по-богати, от Швейцария, Белгия, САЩ, Аржентина, от цял свят. Един от първите, с които се срещнахме, е баща на седем деца, вдовец. Сам се грижи за децата си и живее скромно, на ръба на оцеляването, но е много добър човек. Идеята, че носи фамилията на холивудския актьор, му дава надежда и вяра да се справя, докато минава през многото трудности, които му поднася животът. С децата му се гордеят и имат самочувствие заради името си. Друг пример е администраторът на Фейсбук групата „Малковичите по света“ – Марчело Голдстайн (майка му се е казвала Малкович). Той е доста заможен аржентинец. Съпругата му е професор.

Разкажете за събирането на Малковичите от цял свят, което предстои тази година.

Филмът ми не е за самия актьор, а за това, как идеята за него прави хората близки, как ги събира. Имам история за двама братя, които бяха скарани, но успяхме да ги свържем и помирим. Моята връзка с баща ми също укрепна  по време на проучването на Малковичите, защото имахме шанса да говорим за неща, които сме „смитали под килима“. Искаме да направим събиране на Малковичите в това селце, защото шансовете семейната история на всички ни да е свързана с него са много големи. Искаме да се срещнем, да обядваме заедно, да говорим за фамилното ни минало.

Откъде сте сигурни, че корените на рода Малкович започват от това село?

Не сме, но в документите в църквата има записи за Малковичи в тази област. Най-ранните свидетелства са от 1860 г. Има теория, че Марко Малкович, за когото пише в църковните книги, е дядото на Джон Малкович. Много информация е загубена поради пожари в църквата по време на световните войни. Но в селото има още хора със същата фамилия. Всички, които я носят, са заинтересувани да изследват корените си. Много от Фейсбук групата, за която ви казах, знаят точно кои техни роднини са заминали за САЩ, къде са се оженили. Това селце е като магнит за Малковичи. И повечето Малковичи са сигурни, че произходът им води натам.

Като познавате толкова много Малковичи, според вас има ли нещо типично за носещите това име?

Освен факта, че всички се интересуват от историята на рода си, никой с никого не си прилича. Може би единственото сходно между голяма част от хората, които срещнах, и ми направи впечатление, са очите. Очите на много от хората с фамилия Малкович си приличат.

Ще успеете ли да останете във връзка с Джон Малкович?

Имах връзка с мениджъра му, той също е хърватин, но се оказа, че Малкович не работи повече с него. Така че трябва да намерим новия му мениджър. Ще е много хубаво, ако успеем да включим и актьора във филма или да дойде на събирането, защото е повлиял на живота на много от нас. Но дори и това да не се случи, хубавото в историята е, че създадохме общество и продължаваме да поддържаме връзка с много хора.

Как планирате да организирате тази среща?

Мислим да го направим в края на пролетта или в началото на лятото. Ако Джон Малкович реши да се присъедини, ще съобразим събирането с него. Засега я предложих във Фейсбук групата. И доста хора се заинтересуваха. На първо време ще се видим в зуум и ще изясним детайли. След това целта е да се съберем на живо в Лович Претришки. Със или без Джон Малкович, срещата ни ще бъде черешката на тортата във филма. Със или без всички Малковичи, пръснати по цялата планета, дори да се съберем само с баща ми и хърватските Малковичи на една маса с много празни места, това също ще е послание и разказ за самия живот, за връзките между хората, за напускането и избора дали да се връщаш.

Какъв планирате да бъде филмът ви – фестивален, телевизионен или за голям екран?

По-скоро фестивален. Вече сме представили идеята на няколко форума и сме поканени на няколко фестивала. В него има и поезия, тъй като аз съм и поет. Издал съм четири книги с поезия. Мои стихотворения ще завършват всяка част от филмовия разказ. Мисля, че бихме могли да го приспособим и за телевизия след фестивалите, както и за VOD платформи.