Всичко започва в скъп ню-йоркски ресторант, където публиката оживено коментира Доналд Тръмп и непознатата ярко гримирана блондинка в компанията му. Никой не се досеща, че се води много сериозен разговор.

- За две месеца от запознанството ни разбрах, - говори Тръмп, - че именно вие сте девойката, която ми е нужна. Вие сте целеустремена. Умна. Имате чувство за хумор. Зная, че ще бъдете надеждна жена и майка на децата ми. Около мен е пълно с въртиопашки, но те не струват колкото малкия ви пръст. Имам нужда от семейство, Ивана, разбирате ли?

Ивана затваря очи и се смее пресилено гръмко:

- Какво говорите, Доналд, как може така бързо да ви дам отговор? Та аз въобще не ви познавам.

Лъжа. Нагла и неприкрита. В дамската чанта на Ивана има тефтерче. На първата му страница с уверен почерк е написано "Доналд Тръмп. Какво съм научила". Може Ивана да е вулгарна, може да не е на нивото на дамите от висшето общество, но не е глупава. Тя никога не би се срещнала с мъж, когото въобще не познава.

...Първата им среща е в друг скъп ресторант, от тези, където не можеш да си запазиш и стол, ако не си знаменитост. Ивана отива там с две приятелки-модели и вече си тръгват, когато изведнъж не само ги допускат в салона, но даже им осигуряват маса. Когато ядосани сядат, келнерът учтиво им казва: "Поканиха ви благодарение на този джентълмен". На съседната маса седи привлекателен мъж. Ивана се обръща към него и язвително му благодари. Той изглежда се смущава, но не задълго.

На следващия ден пред вратата на хотелската стая на Ивана доставят огромна кошница с цветя. На визитката, прикрепена към нея, пише Доналд Тръмп. Името не говори нищо на Ивана и тя пита разсилния. Той я поглежда така, сякаш е попитала кой е Кенеди. Фамилията е известна на цял Ню Йорк, но Ивана скоро е пристигнала от Чехословакия, а и сега живее в Канада.

За няколко дни Ивана си изяснява всички подробности около фамилията Тръмп. Тя научава каква е репутацията му (роден лидер, но не най-добрият кавалер), какво пишат за него (само хвалебствени статии) и колко струва той (сумата е впечатляваща!) Да, наистина има материал за размисъл. Ивана обича победителите, тя е една от тях.

Наистина, съмненията си остават. Тя е пристигнала в Ню Йорк по работа, а в Монреал я чака любимият й Георг, също чех, благодарение на когото успява да избяга от Чехословакия. Той има магазин за спортни стоки. С Ивана са отдавна гаджета, едва ли не от училищната скамейка. Любовта им преодолява две граници - чешката и австрийската, където Ивана сключва фиктивен брак, за да може да излезе от Чехословакия. Те се срещат, разделят, карат се и се сдобряват, но сега, когато са заедно и всичко е зад тях - изведнъж Тръмп!

Доналд започва да я кани по ресторанти, на светски събирания, забавлява я, затрупва я с цветя и скъпи подаръци. И също се опитва да разбере нещо повече за нея.

 

Намират се и хора, които могат да кажат две-три добри думи за Ивана. Пристигайки в Канада, тя преуспява в модна агенция. Има всичко, за да направи кариера на модел: стройно спортно тяло, усмивка 32 карата и безкрайно желание за работа. От нейния хазяин в Монреал Доналд изслушал 15-минутно славословие. Поискал да узнае и нещо за миналото й, но там работата не ставала с един-два телефонни разговора.

За начало трябвало да научи да произнася Че-хо сло-ва-кия и да намери на картата къде е това чудо. Градът, в който е родена Ивана, го нямало на нито една карта. Бата бил известен само на чехите, на руснаците и поляците, тъй като там се произвеждали хубави и евтини обувки. Бащата на Ивана бил шампион по плуване, винаги искал синове, но съдбата му подарила Ивана. Насърчавал я да спортува - карала ски и още на шест години печелела състезания и медали. Нищо освен ските не интересувало Ивана, а и какво да хване интереса на едно момиче в Чехословакия през 60-те? Спортът я научил на целеустременост, концентрация, решителност и безстрашие. Така Ивана се влюбила - в ски-скачача Георг, който избягал в Канада, след него и тя...

Това е всичко, което Доналд научава за обекта на своя интерес. Но и тези оскъдни данни използва целенасочено. Веднъж поздравява Ивана на чешки. Кани я на ски, няколко дни преди това сам се учи да кара. По време на почивката в планинския курорт обяснява на девойката колко е очарован от нея, как никоя не му харесва толкова, как му е нужно семейство. Ивана не се смее. Тя се вслушва в себе си.

Тя обича Георг. Не й минава мисъл за изневяра. Но той така и не разбира, че тя копнее да се омъжи, мечтае за семейство, собствен дом, иска стабилност - всичко, за което през последните месеци й говори Тръмп. Ивана се мята между Ню Йорк и Монреал и очаква любимият й да каже заветните думи. Осмелява се да му постави ултиматум: "Или се женим, или си отивам!" Георг мрънка, че я обича, но не е готов. Това звучи като отказ. Ивана си събира нещата и напуска дома, където е била щастлива. В интерес на истината, не й е лесно да го направи. Чувства се разнебитена, но вече е отрязала веднъж и край.

Доналд я посреща на летището с лимузина и огромен букет. Подаръкът е пръстен с диамант с нечувани размери. От краткото си разследване Доналд е разбрал, че Ивана обича всичко биещо на очи и блестящо. Диамантът попада в целта: сърцето на бившата скиорка е покорено.

Има сватба, има гости. Църквата е украсена с хиляди лилии. Момиченца обсипват жениха и булката с ориз и розови листенца. Но преди това Доналд решава да поговори с Ивана честно. Кратко и ясно и обяснява плановете си за съвместния им живот, какво иска и очаква от нея. Информира я за своето обществено положение и дава ясно да разбере, че в неговия живот има събития, с които е по-добре тя да не се занимава. Ако до нея стигнат някакви слухове, да не им обръща внимание. Ивана схваща от половин дума всичко, те винаги са говорили направо. Техните беседи малко приличат на гукането на влюбени гълъбчета - по-скоро на сключването на важен договор. По главните пунктове са се разбрали отдавна: Доналд иска да се жени, Ивана мечтае за стабилност, харесват се един друг, интересно им е заедно - какво повече? Какво предлага Доналд и какво е длъжна да му даде Ивана е понятно и без думи. Умните хора винаги могат да намерят общ език...

...И сега какво? Защо тя плаче, седейки на пода в бившата им спалня? Не, себе си тя не може да упреква. Не е тичала след млади жребци, макар да е можела. Тя отглежда децата. Никой не може да каже, че младите Тръмп ще посрамят клана, член на който съвсем неочаквано става Ивана. Децата са нейната гордост, при това не единствената.

Тя винаги е била опора на мъжа си. Помага му във всичко, прикрива тила му. Боже, с колко "ненужни" хора й се е налагало да се запознава! На колко бизнесмени приветливо се усмихва! На колко безмислени светски сбирки е седяла от до! А неделните партии игра на карти със съпругите на приятели-безнесмени? А официалните обеди в кметствата? А вечерите на яхтата, за които отивали толкова сили и пари (по три милиона годишно само за обслужване)? Не, тя не се оплаква, грях би било: в тази обстановка винаги се е чувствала като риба във вода. Тя просто иска да напомни на себе си или на някого, дори на тези празни стаи, за простата човешка справедливост.

И къде е справедливостта? Нима Ивана не е затваряла очи за забежките на мъжа си? Всички тези фигуристки, актриски, моделки...А съпругата на министъра на търговията? А дизайнерката на неговите хотели? Последното било много обидно - нима не тя, Ивана, се явявала негласен декоратор на всички вили на Тръмп? Да, понякога във вестниците се появяват остроти на тази тема: дама с пълна липса на вкус се захваща да оформя грандиозни постройки. Но резултатът какъв е? Ярко, красиво, скъпо. Това не ви е глупавият минимализъм, тук веднага личи колко за какво е платено. Само мраморът колко струва! А златните брави? И какво? Отначало наема някаква си да му прави интериорите, а после товари нея!

Разбира се, тя може да преглътне. Да повдигне вежди, да изхъмка, да повдигне рамене при нетактичен въпрос: "Слухове не коментирам..." Той никога няма да си отиде от нея, тя е неговият тил, неговата опора. На нея така й се струва. Но после се появява тази Марла и всичко става прах и пепел.

Доналд Тръмп и Марла Мейпълз

Марла Мейпълз. Сладникава девойка, неуспял модел, победителка в някакви плажни конкурси... Какво намира в нея? Може би младостта - Марла е 10 години по-млада. Ивана не придава на тази връзка особено значение, малко ли е имало други. Но слуховете се прокрадват отвсякъде и скоро чувства, че става нещо нередно. Тя забелязва, че Доналд все по-често я отпраща под различни предлози. И в това време се среща с друга. С течение на времето отношенията им стават все по-лоши, виждат се рядко, но Ивана няма кураж да постави въпроса ребром.

Накрая решава да действа. Тя е по-стара от любовницата на Тръмп, по-лошо ли изглежда? Това лесно може да се поправи. След известно време светът ахва: появява се нова Ивана - няма бръчки, носът й е остър, косата разпусната...Къде се е дянал нейният предишен хищен макияж? Вестниците коментират пластичната хирургия, а прес-секретарката на Ивана заучено повтаря: "Каква операция? Просто в определена възраст е по-добре жената да не се гримира и виждате каква е разликата."

Тази разлика обаче нищо не променя: докато Ивана е в клиниката, Марла живее в кулата Тръмп! И Доналд всеки ден е при нея като у дома си. Виждат ги заедно на светски мероприятия. Ивана решава твърдо да сложи край на всичко това. Финалният разговор трябва да се състои в курорта Аспен. И се състоял, но не така, както предполагала Ивана.

...По снежния склон се носят две малки черни точки. Отпред неголемият несръчен Доналд, след него - разгневена жена с развети коси. Той бяга, тя го догонва. Един завой, втори, трети...Изплашени скиори отскачат от трасето. Ивана лавира като богиня. На поредния остър завой тя ловко подкосява Доналд и той безсилен се просва в пряспата. Ивана не му дава да се опомни: едва вдишал, го зашлевява с ръкавицата си.

-Как посмя?! Как посмя тук да се регистрираш с нея?! Тук, на семейния ни курорт?!

Ивана трудно намира думите. А Доналд все не може да се измъкне от пряспата.

-Няма да позволя да ме манипулираш! - крещи той и отново се опитва да стане. Ивана го приковава с щеката.

-Да те манипулирам? Сега ще те изманипулирам аз тебе!

Бог е свидетел, че тя не вярвала до последния момент. Научавайки, че е пристигнал с Марла, даже не знае как да се държи. Но предния ден кучката сама дошла при нея на пистата, Ивана си обувала ските. Започнала да крещи: "Вие като че ли обичате своя мъж? Аз го обичам, наистина го обичам! Пуснете го, дайте ми го!"

Тук Ивана не издържа. Всичкият блясък и светски маниери се стопяват. Тя си спомня всички ругатни, които е научила в чехската спортна школа, и ги хвърля в лицето на ошашавената Марла. Последната е съпроводена от силен тласък: крехката Марла се прекатурва на кълбо по хълма.

А сега двамата с мъжа й се гонят по пистите и яростно се карат. Трасето е опустяло: любителите на ските предпочитат да са по-далеч от откачената двойка.

Помисли за децата! - крещи Ивана от един остър завой.

Стига си ме шантажирала, - задъхва се Доналд. - И не прави от мухата слон.

А кой говореше за репутация? - пита Ивана, хващайки мъжа си за ръката.

Все едно ми е, - изръмжава Доналд. И изведнъж, спрял преди поредното спускане, казва заплашително: - Стига, прекрати тази истерия! Това въобще не е твоя работа. Сам ще се оправя.

Не, това е моя работа! - безсилно крещи Ивана, гледайки гърба на отдалечаващия се Доналд. - Това сега е моя работа: ще поискам развод, - и заплаква.

...Доналд прави своя избор. На новогодишното празненство в Аспен той се появява с Марла. Ивана си отива обратно в Ню Йорк и прекарва няколко дни затворена в апартамента си. След това вика секретаря и му продиктува своето заявление.

Това е нейната последна решаваща битка. Тя е проиграла брака си, но й остават името и репутацията. И за това си струва да се бори.

...Своя 41 рожден ден Ивана отбелязва няколко дни след нашумялото заявление. Тя отива в ресторант (този, в който за пръв път се срещат с Доналд) много уплашена: ами ако никой не дойде да я поздрави? Ако всички са се отвърнали от нея?

Излизайки от лимузината, Ивана се вцепенява: пред входа на ресторанта се вълнува гигантска тълпа. Виждайки Ивана - червена рокля, внимателно подредени коси, недоумение в очите - тълпата започва да реве: "Ние сме с теб! Ние сме за теб!" Има репортери, камери, но повече от всичко - съвършено непознати хора. Те държат плакати с надписи "Нашата Ивана" и крещят: "Нека си плати!" "Доналд, изчезвай в Дисниленд!" Тълпата се раздвоява, махат й с ръце, някой даже хвърля в краката й конфети. Чехкинята, скиорката, пришълката от далечна страна неочаквано става символ на Америка - и Америка идва да защити любимката си.

Ивана преглъща бучката, внезапно появила се в гърлото, и прави широк жест с ръка: "Шампанско! За всички шампанско за моя сметка!" После пристъпва към вратите и чувства, че трябва да направи още нещо.

Ах, да! Ивана Тръмп се обръща и широко се усмихва в камерите. Със своята знаменита холивудска усмивка.