Момчешката фигура в композицията е автопортрет на скулптора. Правена е по снимка от детските му години, на която той е по гащеризон, застанал пред склад за сено в София.

„Това е портрет за целия ми живот – казва Павел Койчев, – и досега съм си такъв.“ Може би затова прави четири поредни глави на фигурата. „Искам да постигна излъчването от онази прекрасна снимка и докато не го постигна, няма да спра.“

Композицията с биволицата също е отглас от детството на Павел Койчев. Той отлично си спомня бомбардировките над София. Тогава е на 4 години, с майка му се крият в мазето на негова леля на ул. „Христо Ботев“, майка му го е взела на коленете си, а коленете ѝ подскачат от ужас.

Семейството след това се евакуира при роднини в луковитско село. „Там се опомних като човек. В селото нямаше много крави, имаше биволи, дечурлигата ги пасяхме. В горещите летни дни биволите влизаха във вода, за да се охлаждат, стояха по 3–4 часа и ние се качвахме върху тях.“ Точно този момент е запечатала композицията, която беше част от изложбата „Той и то“. В зала „2019“ на Градската художествена галерия в Пловдив през октомври Павел Койчев разказа осем истории за човека и опитоменото от него животно.

„Аз съм от поколението, което помни селото и хилядолетния начин, по който се добиваше хлябът там. Силно впечатление ми е правила връзката на хората с животните, без лигавене. Не домашни любимци, те бяха членове на семейството.“

Надяваме се напролет да видим композициите от „Той и то“ (след покриването им със смола) в постоянната изложба под открито небе на големия скулптор в с. Осиковица.