Преди 24 години се появява първият брой на списание EVA.

Когато е на 24 години, едно момиче, една жена живее ден за ден, но има мечти за години напред, сексът може да е необвързващ, но влюбването е за цял живот (или поне до понеделник), полите са къси, а  косите се заплитат в клоните, гримът е леко размазан, защото е от снощи, снощи продължава до сутринта, а сутринта свършва в два следобед, когато е време да пиеш първото си кафе и да говориш по телефона с приятелки и после някой или дори той ти пише и всичко започва отначало, нищо, че е полунощ. Раните заздравяват бързо, а кошът с илюзии изглежда без дъно, но така и трябва.

Когато е на 24 години, едно списание знае ефимерната природа на мечтите и затова ги полива със сребърна вода, срещало е доста хора, всъщност ужасно много и разчита характери и настроения като профайлър, натрупало е Хималаи от истории, но продължава да ги търси, знае как се вечеря на свещи, знае много неща, но продължава да учи. Със сигурност понякога е разочаровало, но нека който никога не е разочаровал приятелите си, пръв да хвърли камъка. Всеки месец започва от нулата, за да запълни страниците си с емоции. И между нашето новолуние и нашето пълнолуние в главите ни сте вие, нашите читатели, на които разчитаме и които обичаме, за които пишем и които само се опитваме да си представим. Вие сте навсякъде и въпреки това ви побираме в редакцията.

Ние сме EVA и днес имаме рожден ден. Бъдете с нас, вдъхнете мириса на страниците ни, ние с вас сме истински.