Генуа определя  стандартите си с дълга памет и неумолима издръжливост. Контрастите са едни от най-забележителните ѝ характеристики.

Столицата на Лигурия, родно място на Христофор Колумб, тепърва предстои да бъде преоткрита. Тя е като спортна кола с включена ръчна спирачка, която чака да бъде освободена. Все повече туристи идват, задържат се, радват се на старото и се възхищават от новото. Модерни хотели съживяват вековни сгради палацо, Музеят на модерното изкуство дава своята свежа енергия на града, но по типичния генуезки начин – предпазливо, постепенно и искрено.

След като разберете географията и терена на Лигурия, много по-лесно разбирате кухнята „Дженовезе“. Не е точно изненада, че сме разглезени за избора, когато става дума за храна в Генуа. И също не е изненадващо, че бившата морска суперсила се справя много добре с морските дарове. Но има няколко специфични неща, които отличават тази врата към Италианската Ривиера.

Генуа е родното място на пестото, приготвено от регионални кедрови ядки, намачкани заедно с отлежал зехтин и чесън, листа от сладък босилек и смес от пекорино и пармезан. Вкусът му е неповторим, защото тук, където хладните ветрове от планината отговарят на солените морски бризове, са перфектните условия за отглеждане на най-добрия босилек, различен от всеки друг в Италия. Наред с пестото и фокачата равиолите също са родени тук. На генуезки диалект „равиоли“ означава неща с малка стойност или остатъци. Те са основно звено в лигурийската „кучина повера“ (кухня на бедните). Днес можем да ги опитаме и пълнени с тиква, а едни от любимите ми са ravioli de peces – пълнени с риба.

The Cook безспорно е сред най-добрите ресторанти тук. На това място със звезда „Мишлен“ вие и кредитната ви карта можете да се насладите както на изискани гурме ястия и дегустационни менюта, така и на много силно препоръчваното традиционно италианско аперитиво. Фонът на стария дворец „Дория“ е идеален за изисканата храна. А тортелините с патица и кедрови ядки са особено запомнящи се.

Zeffirino e генуезка институция, създадена от семейство фермери през Втората световна война. Те готвят в традиционна, разкошна и романтична обстановка, като се придържат към предлаганото от този богат регион. Задължителна тук е комбинацията от тиквени равиоли и генуезки пансоти (регионален тип равиоли) – 50-годишна рецепта, която все още ни изненадва.

Sa’ Pesta буквално означава натрошена сол. Траторията, намираща се в прекрасната сграда на бившето тържище за сол в някогашна Генуа, е забележително място, предлагащо местни класики като сепия с грах и известната форната – плосък хляб с брашно от нахут. Не забравяйте и за пристрастяващото кремообразно песто към нея.

Le Rune се намира в центъра на града на няколко крачки от историческата улица „Гарибалди“. Този ресторант се фокусира върху сезонността на продуктите, регионалното богатство и отдадеността на най-свежите вкусове. Акцентът е върху прясно уловената риба и морските дарове, а местните жители идват тук да похапнат някои от сезонните ястия с трюфел или друг вид гъби.

Trattoria dell’Acciughetta е мястото, където можем да усетим истинския вкус на пристанищния град. В този иновативен ресторант, разположен в близост до Морския музей, менюто се променя постоянно на базата на сезонната продукция и наличността на пресни зеленчуци и съставки. Рустик декорът се съчетава перфектно с храната и оживената атмосфера. Не пропускайте калмарите на скара с печени чушки и червен пипер или топлата салата от сепия с пипер от Сечуан.

Да се разходиш до Италия винаги е добра идея. Италианската Ривиера, колоритните рибарски селца на Чинкуе Тере и курортните градове като Портофино са първите места, за които се сещам. Но често пренебрегваната Генуа завинаги ще остане в списъка ми за важни дестинации. Със своята фокача, морски дарове и песто тя се превръща в едно от любимите ми места за хранене, в което често ще се завръщам.