Микроблейдинг, татуиране, ламиниране, боядисване – веждите ни никога не са се радвали на такова разнообразие от процедури. Старателно ги подхранваме със серум и поддържаме с гел.

През последното десетилетие се лутахме между Кара Делевин, пропагандираща гъстите натурални вежди, и Ким Кардашиян с нейните Insta-вежди, старателно боядисани и прецизно очертани.

Проучване на Lookfantastic (британски сайт за онлайн търговия), направено през 2021 г., обаче показва, че търсенето на словосъчетанието „тънки вежди“ в интернет се е увеличило с 450%. В TикТок хаштагът #thinbrows има повече от 22 милиона гледания. Иконата на Generation Z Бела Хадид превърна новите си тънки вежди в отличителна черта на визията си. Дали обществените симпатии се промениха радикално?

Исторически поглед

Да променим прическата или формата на веждите е лесен начин да излезем от застоя. Модният историк и културолог Меган Виртанен коментира: „Във времена на промени възпяваме тънките вежди, а във времена на изпитания се любуваме на широките! Съществува връзка между веждите и реакцията на реалността. Ако се забелязва внимание към външния вид и активни действия за промяна, на мода идват тънките вежди. Ако се забелязва „затваряне на очите“ пред случващото се и се правим, че всичко е наред – широките“.
Виртанен обяснява, че през първата половина на 20. век звезди като Едит Пиаф и Жозефин Бейкър са наблягали на пинсетите за вежди, за да създадат драматичния образ на вечно недоволната жена.

Изтъняването им е било вид бунт на младото поколение против консервативните ценности. Правело се е, не за да се подчертае красотата, а именно заради ефекта на изкуственост. През 90-те клъбъри, рейвъри и постпънкари със същите средства изразяват недоволството си: често дори бръснат веждите си изцяло, за да нарисуват на тяхно място линии в причудливи форми. Модата на андрогинността прониква и в поп културата – помним веждите на Мадона, Кристина Агилера и Гуен Стефани. През следващите 20 години армията от подражаващите им се опитва, често безуспешно, да си върне обратно натуралната им форма.

Икономическа следа

Съществува интересен икономически индекс, измислен през 1926 г. от професора от Университета в Пенсилвания Джордж Тейлър – т.нар. Hemline Index. Той обвързва дължината на полите и роклите със състоянието на икономиката: в добрите времена носим мини, а в лошите – миди. Знаем и за съществуването на Lipstick Index, въведен от Ленърд Лаудер (син на основателите на козметичната компания Estée Lauder) през 2000 година: колкото по-тежка е ситуацията, толкова повече червила се купуват. Удивително е, че все още никой не е заговорил за Brow Index: съдейки по това как се отразява случващото се по света на възприятията за красота, връзката между настоящите и миналите бунтарски десетилетия е повече от очевидна.

За щастие, днес можем да си играем с тази тенденция: да тестваме тънките „нишки“ над очите с помощта на мобилни приложения, да ги боядисваме или да променяме формата им с помощта на коректор. Важното е да не взимаме веднага пинсетата (предвид популярността на тенденцията Y2K), защото сме достатъчно възрастни и зрели, за да помним последствията от 90-те.

И ако се чудите как да направим така, че тенденцията на тънките вежди (ако все пак се „разрази“) да е адекватна за визията ни, има начини. За разлика от „оригиналните“ тънки вежди от 90-те, които са с еднакво тънка линия от началото до края им, съвременните са балансирани, а да им се придаде плътност все още е от ключово значение. Фокусът е повече върху естествената им форма. Научили сме урока си и едва ли ще стигнем отново до безжалостното изскубване – просто се лишаваме от излишния обем, а формата става леко по-фина. Гелът, пудрата, восъкът и серумът за вежди ще продължават да бъдат в арсенала ни.

Веждите ни са фундаментални за цялостната ни визия – отговорни са за баланса и пропорцията на лицето. Ако гъстите рошави вежди придават силов характер, по-тънките помагат да се подчертае структурата на лицето. Омекотяват погледа и очите. Не е толкова зле. Но имайте предвид, че след определена възраст линията на веждите има тенденция да изтънява естествено, което прави повторното им израстване по-трудно.