Може ли домът да се превърне в убежище за релакс и във фактор за сваляне на стреса, като по този начин повлияе на общото усещане за благополучие? През последните две години с особена сила се развиха досега донякъде пренебрегвани области на психологията като влиянието на цветовете върху емоциите и поведението на човека, както и интериорните подходи за оформяне на пространството с една определена цел – да осигури здравословен начин на живот.

Винаги сме искали много от домовете си – да отразяват личността ни, да ни предложат финансова сигурност, да дадат усещане за принадлежност, но ковид пандемията и последвалите я времена на тревожност изискват повече. Вече не е достатъчно да се следват определени интериорни тенденции, за да се чувства човек „успял“. Посоката на мислене е към начините, по които домът може да се превърне в по-мощен източник на грижи за физическото и  психичното здраве в тези особено трудни дни.

Създаването на истински успокояващо пространство изисква повече от това да посегнем към бързото решение с покупката на нова удобна възглавница, меко одеяло или ароматна свещ, става дума за използване на чувствителност, която говори за нашите най-дълбоки и най-съществени нужди на физическо и психологическо ниво.

Въпреки че тенденциите се променят, проектирането на създадена от човека среда за положително въздействие върху здравето и благосъстоянието далеч не е ново. Още древноримският архитект и инженер Витрувий говори за идеални и хармонични пропорции и тези идеали са възродени през Ренесанса. През 60-те години на по-миналия век пък медицинската сестра-пионер Флорънс Найтингейл доказва, че чистите и светли пространства, с достатъчно въздух и достъп до пряка слънчева светлина имат терапевтичен ефект върху пациентите. Днес концепцията за интериора като „лечебна среда“ се застъпва от все повече архитекти, които наблягат на отворените пространства и големите витрини прозорци. Но с това не бива да се прекалява.

Въпреки че всеки има свой собствен вкус, в човешката природа е заложено да иска и да се нуждае от определени неща в жизненото пространство. Това обикновено се случва на подсъзнателно ниво и понякога е свързано с приятни спомени от детството, когато човек се е чувствал сигурен и спокоен. За някои тези спомени са свързани с къщата и двора на село при баба и дядо, за други – със скъп спомен от ваканцията с родителите. Общото е, че това, което усещаме – чрез зрение, слух, докосване и обоняние – влияе върху този отговор. Нашият мозък непрекъснато обработва информация, търси когнитивна стимулация, познати модели и се опитва да създава ред.

За да разберем какво ни носи комфорт и ни успокоява в една стая, Сара Уилямс Голдхаген, архитектурен критик и историк от САЩ,  предлага няколко ръководни принципа, синтезирани по следния начин: твърде многото празнота причинява повишаване на нивата на стрес. Пространствата, които са неорганизирани или хаотични, създават усещане за тревожност. Организираната сложност, подобно на фракталните модели (повтарящ се модел като например модела на дървото, при който клоните и техните разклонения са миниатюрен модел на самото дърво), често срещани в природата, действа успокояващо. Правилната температура на светлината в точното време на деня е от съществено значение за регулирането на циркадните ритми и помага да спим по-добре. Богатата текстура е много важна за успокояване на ума, тъй като дори само гледането на нещо стимулира същите усещания като допира с него.

„Ние взаимодействаме чрез въображението си с околната среда през цялото време и колкото по-богати са тези стимули, толкова по-добре ще се почувстваме“, казва тя.

Ето защо и днес наблюдаваме като основен тренд наслояването на текстури предимно от естествени материали като дърво, мрамор и лен, ръчно изработени предмети, привидно несъвършена керамика.

„Когато нещата са прекалено гладки, те нямат сякаш душа и не са толкова успокояващи. Всички ние като обикновени хора имаме недостатъци и несъвършенства и когато нещата около нас не изглеждат „съвършени“, се чувстваме повече свързани с тях и се отпускаме“, казва Сара Уилямс Голдхаген.

Множество съвременни проучвания показват пък, че природата насърчава изцелението и има терапевтични ефекти върху хората. Дори стайните растения имат положително въздействие върху настроението, като някои американски лекари сега ги „предписват“ за лечение на тревожност. Скорошно проучване установява, че наблюдаването на стайни растения за две до три минути може да намали нивата на стрес. Но ако това не е правилното решение за всеки дом, винаги има начини сетивата ни да бъдат „подлъгани“.

И интериорните дизайнери залагат на това чрез боядисването на акцентни стени в дълбоко зелено или синьо, с поставянето на тапети с природни сюжети, с по-меки органични овали на обзавеждането, с декоративни аксесоари с флорални или анималистични мотиви.  
И докато цветовите тенденции и моди в обзавеждането идват и си отиват, нека обърнем поглед към собственото си усещане за безопасност и комфорт. На сетивно ниво винаги ще намерим правилното решение за своя дом.