Националната портретна галерия в Лондон е световноизвестна. Единствената подобна галерия в България не претендира за слава, но с близо 500-те си живописни, графични и скулптурни портрета тя е интересното място на стотина километра от столицата, в Пазарджик.

Чии лица и кои художници и скулптори ще открием в нея? Разглеждаме я с помощта на директора й Леон Бабачев. Първата жена, която прави самостоятелна изложба у нас – през 1919 година, Елисавета Консулова-Вазова (1881–1965), е представена с близо 20 портрета. Тя лично е дарявала свои картини на града, защото корените на рода Консулови са в Пазарджик.

Елисавета завършва Рисувалното училище в класа на Ярослав Вешин, специализира портретна живопис в Мюнхен, прави изложби в Прага, Пилзен и Братислава. Тя е и първата наша художничка, която рисува голо тяло. Творческият й маниер е близък до този на импресионистите. Позират ѝ Стоян Михайловски, съпругът й Борис Вазов – най-малкият брат на Иван Вазов, както и самият патриарх на българската литература, Кирил Христов, редица актьори. Портретите й са в унисон с новата тенденция, навлязла в началото на 20. век, да се изобразяват хора на изкуството.

Ще видим това и в по-късни портрети: Дора Бонева, съпругата на Любомир Левчев, рисува през 1974 г. Апостол Карамитев (този портрет видяхме и в ретроспективната й изложба в галерия „Райко Алексиев“ м.г.), Андрей Даниел рисува Ицко Финци и т.н.

Много постъпления идват и от двете организирани от пазарджишката галерия общи художествени изложби „Портрет“ през 80-те години. Хронологично в началото на експозицията стоят творбите на патрона на галерията Станислав Доспевски – един от първите художници с академично образование у нас и племенник на Захари Зограф, който е живял в Пазарджик.

Градската галерия логично носи неговото име. В нея ще видим също творби на Златю Бояджиев, Константин Щъркелов, Илия Петров, Стоян Венев, Димитър Гюдженов, Ненко Балкански, Йоан Левиев, Любен Зидаров, Десислава Минчева, Кольо Карамфилов, Величко Минеков, Греди Асса.