Този хърватски меден сладкиш се подарява като признание в любов. Червените и богато декорирани Лицитарски сърца са се превърнали в един от най-популярните символи на Хърватия, а през 2010 година са включени и в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство.

Историята им тръгва от средните векове, когато в манастирите приготвяли украсени сладкиши за религиозните празници. Това било трудоемко занимание. Тестото, замесено с мед и яйца, втасвало няколко дни, после се изпичало в специална форма, след което съхнело още две седмици. Украсявали го и после отново го забравяли за две седмици. След окончателната му украса съхнело още седем дни.

Рецептата обаче излязла и извън манастирските стени, като пекарите се надпреварвали кой ще украси по-богато меденките. Рисували върху тях, изписвали любовни признания или мъдрости, облепвали ги за разкош с цветчета, а в центъра им поставяли малки огледалца. Защо огледало ли – е, защото, когато погледнете в сърцето на човека, който ви е подарил Лицитар, ще видите себе си.

Всяка уважаваща се домакиня от районите на Загреб, Карловац, Копривница, Самобор, Вараждин през 18. и 19. век имала своя рецепта. Разбира се, от прекомерната украса пострадал вкусът. Днес Лицитарските сърца са предимно декоративни. С тях украсяват коледните елхи, но най-голямото им търсене е за сватби и за празника на свети Валентин. Колкото по-голямо е меденото сърце – има и половинметрови екземпляри, толкова по-голяма е любовта на приносителя.