Тенденциите в дизайна са склонни да бъдат циклични, а интериорните дизайнери и мебелните производители прогнозират възраждането на стила „ар деко“ за период от десет години напред.

„Ар деко“ достига своя разцвет през 20-те и 30-те години на миналия век, израствайки от стила „ар нуво“. Но там, където „ар нуво“ включва криволичещи извивки и стилизирани цветя, „ар деко“ налага безкомпромисно симетрията и геометрията. Разпространява се бързо в различни области - изкуство, мебели, мода, графичен и индустриален дизайн.

Стилът получава името си по време на Международната изложба за модерни декоративни и индустриални изкуства през 1925 г. в Париж. Дизайнерите черпят вдъхновение от влияния, включително от движението Баухаус, кубизма, руския конструктивизъм и италианския футуризъм, както и от великото откритие на времето – гробницата на Тутанкамон, което превръща вплитането на египетските мотиви в абсолютен тренд. Дизайнът е смел и драматичен и не прилича на нищо, познато на хората дотогава.

Днес частни и публични интериори, оформени в стил „ар деко“, изпълват страниците на дизайнерските списания, защото според интериорните специалисти този стил носи усещане за безвремие.

Никога не е било по-лесно да добавите нотка изтънченост към пространството, което обитавате. Този стил е известен със своите ярки „златни“ покрития, черно-бели контрасти, смели осветителни тела и уникален декор!

Друго възможно обяснение за възраждането на стила е фактът, че „ар деко“ изненадващо добре може да се съчетава с други стилове, като придава повече динамика на средата.

В неговите геометрични линии има комфорт, а в препратките към историята има усещане за нещо познато. Новата разработка на стила „ар деко“ създава усещане за щастлив ред, който е привлекателен за хората, преживяващи несигурни времена.