Гледах първите два епизода на „Просто ей така“. Какво ми хареса – набързо, в телеграфен стил:

1. Че е неуверен и че актрисите са неуверени, което не е никак странно на фона на всичко изписано по техен адрес и по адрес на това, че си позволяват да се снимат в сериал на възраст 50+ и всякакви подобни. Защо ми хареса, че са неуверени? Защото това е естествено, това изглежда искрено, а естественото и искреното се превръщат в най-ексклузивното преживяване и това ще се задълбочава.
2. Че Кари все още – а може би дори и повече – се облича така… каризматично и това й отива
3. Новите попълнения – всичките. Сара Рамирез е абсолютно жестока! Но и Карън Питман, и тийн актрисите, които играят дъщерите на Шарлот.

Какво не ми хареса – отново в телеграфен стил:

1. Тузара не ми хареса, ама изобщо. Много ме издразни, а толкова го харесвах! Не ми се обяснява сега защо, но - да го сменят!
2. Че не е смешно. Вярвам, че това ще важи само за  първите два епизода.

Като казах, че не е смешно, забравих че имаше една смущаващо-смешна сцена – тази с мастурбацията. Безумна, но все пак някак смешна. И някак умилителна в същото време.

Горе-долу в средата на 50-те си години Кари, Миранда и Шарлот се опитват да се справят с живота си на семейни жени, с деца и прочие. Кари участва в подкаст, Миранда тъкмо е напуснала корпоративното право и се е насочила към юридическа практика, с която да помага на бежанци. Шарлот се е съсредоточила върху дъщерите си в тийнейджърска възраст. Обяснението за отсъствието на Саманта е доста първосигнално.

Действието се развива в постпандемична обстановка – локдауните се споменават няколко пъти, а Кари има нов моден фетиш – ръкавиците.

 „И просто ей така“ залага на новите реалии  (до които нито сериалът, приключил през 2004 г., нито пълнометражните филми, вторият бе през 2010, успяха да се докоснат) - подкасти, инстаграм инфлуенсърство, политкоректност, мултикултурализъм, либерализация на половото самоопределяне, дискусията около това да оставят или да не оставят жените посивяващата си коса посивяваща и т.н..

Новите попълнения наистина са много добри и е важно, че ги има.  „Старите“ попълнения са малко като отломки от корабокрушение – всичките, включително и мъжете, включително и Стив, и Хари, и Станфорд (Ще ни липсваш, Уили Гарсън!). Не заради друго, а заради успеха на предишния сериал. Защото толкова много, много, много сме ги гледали и така добре сме ги запомнили. Но какво пък? Това е животът. И той продължава. Трябва да си повтаряме доста често един от Законите на Мърфи, най-оптимистичният. Той гласи: „Усмихвай се, утре ще бъде по-зле!“ Така си е.

И по повод външността. Не ни притеснява и дразни това, че виждаме върху лицата и телата на актрисите следите на изминалото време. Притеснява ни и ни дразни това, че същото това време е изминало и за нас. А това е нещо, което трудно се приема. На думи е по-лесно, но вътрешно да го приемеш… Нонстоп медитация трябва. Трудно е да се приеме мисълта за необратимостта на времето, за старостта и в крайна сметка за смъртта. Много е трудно. Обаче нямаме избор. Ще трябва да довършим сериала – във всякакъв смисъл.

Прочетох някъде, че новият сериал бил „sexless in the city“ или нещо подобно. Добра игра на думи, хареса ми. Обаче ние с вас знаем, че „Сексът и градът“ не беше сериал за секса, беше за любовта и защо е толкова трудно и все не получава. Сексът беше за камуфлаж.

Сериалът разбира се тепърва набира скорост. Спомням си, че съвсем  първите серии на „Сексът и градът“ също ми се сториха доста странни и всъщност после сериалът тръгна в изцяло друга посока. Така че според мен и сега те налучкват верния тон, точната формула.  

Все още не е смешно, а това вече липсва. Защото може и да не се съгласите, че  „Сексът и градът“ беше сериал за любовта, а не за секса, но със сигурност ще се съгласите, че беше смешен. Гледахме го, защото ни забавляваше, а това пристрастява. Така че – чакаме си смеха! Истинският смях е дар от боговете. Да е тъжен всеки може.

Затова и най-много ми липсва Саманта. Не заради секса, а заради смеха. Тя бе най-комичната героиня – с хиперболизираното си либидо и прочие.

Но ще гледаме. Със сигурност.