„Хората си мислят, че животът ми е бил труден, но аз смятам, че е едно прекрасно пътешествие. Колкото повече остаряваш, толкова повече осъзнаваш, че не е важно какво ти се е случило, а как си се справил с него", заяви преди време в интервю Тина Търнър.

Днес тази вчепатляваща жена става на 82.

Представяме ви откъс от „Щастието ти отива“ – автобиографията на Тина Търнър, ИК Locus.

Кой би очаквал от едно фермерско момиче като мен, родено между последните дни на Голямата депресия и първите дни на Втората световна война, да излезе нещо изключително? Въпреки това житейският ми път наистина прилича на лотос, който непрекъснато разцъфва противно на всички очаквания, като всеки път се появява все по-силен.

Струва ми се, че независимо къде сте родени или кои са вашите родители, всички започваме със смесица от обстоятелства, в които има и мрак, и светлина. Освен това вярвам, че между нас и нашите предци съществува неразривна връзка, че ние сме стъпили върху раменете на онези, живели преди нас.

Ако има един урок, който съм научила, той е, че сблъсъкът с беди, както се е случвало на самата мен, не е непременно нещо лошо. Важното е на какво ще ни научи и как ще го използваме, за да оформим себе си и бъдещето си, което в крайна сметка определя нашия успех и щастие.

Колкото по-гъста е калта, толкова по-силен е лотосът, който израства от нея, издигайки се над мръсотията, устремен към слънцето. Същото важи за хората. Знам, защото самата аз съм го правила. Знам още, че вие също можете да го направите.