Знаете ли, че цифрата на кантара не е показател дали спортуването ви носи успех. От години тренирах, когато изведнъж почувствах леност и липса на мотивация. Това автоматично доведе до усещане за дискомфорт. Логично – започнах да ровичкам какво се случва всъщност с мен. И го открих: от спортуването винаги има резултат, но може би никой не ни е споменавал за него.

Та и аз търсех онова, с което бях свикнала: стегнато тяло и тонус. Точно в тях – просто с годините се получаваше по-трудно – се оказа заровена причината за моя мързел. А изходът беше смяна на фокуса. Спортуването се превърна не в начин да поддържам килограмите и формата си, а в средство за получаване на удоволствие и здравословен начин на живот. Ето как рязко спрях да се интересувам от килограми, от индекс на телесната маса (показател, който определя здравословното тегло спрямо ръста на човек) и от размера на дрехите си.

Здравето и красотата са възможни при всякакви килограми. В същността си това означава, че килограмите не са единственият показател, че всичко с нас е наред. Правилното хранене и редовните физически натоварвания носят ползи отвъд едното отслабване. Това осъзнаване промени отношението ми към спортуването и едва тогава започнаха да ми носят истинско удоволствие минутите или часовете пилатес у дома или кросът в парка. Защото за разлика от преди, когато се подвизавах предимно във фитнес залата, от 6-7 години насам основните ми упражнения са тези.

Няколко са основните моменти (поне при мен беше така) по пътя към достигането на удоволствието от спортуването.

#1
Започнах да тренирам редовно, а не спорадично и до изнемогване (което често ме караше да не искам да се връщам в залата след два дни). Така започнах с бягането, което се превърна във вид динамична медитация за мен. 40 минути, в които не „гоня“ постижения за време. Тичането наистина е за здраве, а не за извайване на форми. То ми помогна да разбера, че спортът не означава само отслабване, килограми, форми и т.н., а дава шанс да се чувстваш прекрасно. И в крайна сметка спрях да мисля за тялото си.

#2
Няма един-единствен „правилен“ начин на живот. В миналото в главата ми съществуваше банална картина: да бъда във форма и да се чувствам супер, означава да съм слаба, да се храня със строго определени храни и да правя всичко възможно, за да си остане така завинаги. Сега ми се иска повече хора да го знаят: спортът не е следване на програми за постигане на стриктно поставена цел и резултати. Здравословният (и най-главното комфортният) начин на живот изглежда за всекиго различно.

#3
Задачата на упражненията не е в това да „изгорят“ калориите от храната. А и правилното хранене не води задължително до намаляване на килограмите. За години занимания със спорт и упражнения съм стигнала до един извод: храня се, за да утолявам глада си, да набавям необходимите елементи за здравето на организма си и просто за да получавам удоволствие, а не за да се лиша от килограми (освен ако това не се налага поради медицински причини). Не се наемам да давам съвети относно порциите, не съм диетолог. Но няма как да не ми прави впечатление колко познати и приятели са „на диета“ или се опитват да изгорят пицата във фитнеса. Това превръща тренировката в изтезание. Спортът не трябва да изкупува „вината“ ви за това, че обичате храната. Както и не трябва да се чувствате виновни, че не сте изгорили „излишните“ калории.

#4
Най-важното е да ви харесва това, което правите. Това означава, че ще имате желание да изучите как да го правите най-добре, а това е основно условие за предпазване от травми. Например аз вече знам отлично как правилно да разтягам мускулите си, как да тичам и други подобни. Ако не усвоите основите на едно занимание, твърде вероятно е в бъдеще то да престане да ви е интересно и да се откажете от него. Според мен не съществуват „най-добрите упражнения за бедра“, „най-ефективните упражнения за коремна преса“, „най-бързият начин да влезете във форма“. Просто всяко едно физическо натоварване е по-добро от липсата на такова. Целта е да получавате удоволствие от тренировките. В това е тайната и на постоянството.