Днес е празник на християнското семейство и децата. На този ден тригодишната Мария, бъдещата Богородица, е въведена в храма от родителите си.

Честит празник на всички! Все пак мнозинството от нас имат семейство, имат онази мрежа от хора – един, двама, трима или повече, която да ги поеме, когато падат, да сподели радостта им, да им поднесе подарък, да им сготви топла супа, да им се обади по телефона, да им донесе лекарства и храна до вратата, ако, недай си боже, са се разболели. Колкото и нелепо да звучи соцклишето за основната клетка на обществото, то е вярно. Затова на този ден си струва да се замислим и да се помолим и за онези, които наистина си нямат никого – има такива хора, има такива деца, изоставени, непрегръщани. И ако в този или някой от следващите дни можем да направим нещо за тях, нека. Който иска, ще намери начин.

Тежко е времето, но камъните в сърцата са по-тежки. Да се опитаме да ги извадим оттам в днешния празник, но също и утре, когато е просто следващият ден от живота ни. Молим се той отново да е споделен със семейството ни.