И eдно време, т.е. преди пандемията, да кихнеш или да се закашляш по време на секс си беше кофти за сетивата на партньора и за твоите собствени, понеже те изкарва от филма и иди че се вкарвай пак. А и има едни възпитани хора, които не се усещат и дори в такъв момент държат да ти кажат: „Наздраве!“, което съвсем скапва нещата.

Сега обаче подобни деяния могат да се окажат направо фатални за въпросния вече започнат секс. А пък не дай боже и да си се поразгорещил малко повече! Нещата се навързват – кихаш, кашляш, имаш треска… Bye, bye, life! Bye, bye, happiness! Hello, loneliness! I think I’m gonna die! („Чао, живот! Чао, щастие! Здравей, самота! Мисля, че умирам!“)

Това, последното – ако някой не знае – е от песента към финалната сцена на великия филм на Боб Фос „Ах, този джаз!“.  В него главният герой Джо Гидиън е гениален хореограф, който живее и работи разгулно и страстно, на макс, като за последно и хич не се пести. Като се замисли човек, той през цялото време беше със симптоми на Ковид-19 – кашляше, имаше треска, потеше се, гълташе шепи хапчета и халюцинираше, но въпреки това не спазваше никаква дистанция нито с жени, нито с балетистите си, нито с дъщеря си, нито дори с безбожно красивата си Смърт. С една дума, не спазваше дистанция нито с живота, нито със смъртта. Ха представете си Джо Гидиън по време на така наречената пандемия – трепери вкъщи, гледа телевизия и слуша как яко ще измре! Ми той това си го знае, проси си го през целия си живот, какво го плашите!

Но да се върнем на секса. Помните ли някога в невинните години преди – чакайте да го кажа по-епично – коронавирусът да помете нашия свят (ех, какви митомани сме!), имаше една практика, наречена „секс за една нощ“. Забиваш се с някого в някой бар, прекръстваш се и най-безотговорно правиш секс с него още същата вечер, пък каквото сабя покаже и какъвто се окаже – маниак, сериен убиец, болен, тъп или проклет безотговорник, от когото да забременееш или в когото да се влюбиш… Абе каквото стане! Е, помните ли тези времена?

Според някои придворни на коронавируса с тях било свършено. Вече никой нямало така да се забива из баровете, щели сме да си имаме едно наум, защото вече сме изпитвали инстинктивен страх един от друг. Най-обичам някой да ми казва какво изпитвам! Иска ми се да извикам: „Хора, аз не изпитвам никакъв страх от вас! Нямам проблем да прегърна някого“. Обаче няма да го извикам, ще ме обвинят, че съм безотговорна, и ще искат да се подпиша, че не очаквам от лекарите да ме лекуват. Нищо че досега съм си плащала здравните осигуровки години наред и – слава тебе, Господи! – не се е налагало да ме лекуват кой знае колко. Сега обаче само да кажеш, че не си съгласен с мерките и – край, не заслужаваш да бъдеш лекуван! Само послушните деца ще лекуваме.

Коронавирусът щял да ни държи на дистанция един от друг, което означава – от хубавото и лошото, от страха и радостта, от живота и смъртта, от сливането. Дистанцията е пропаст. Сливането ражда живот. Това са факти, които нямат нужда от интерпретация. Дистанцията е пропаст. Сливането ражда живот.

Но да се върнем на секса. Сексът по време на глобалната карантина от лето 2020-о. Целият интернет се препълни с безпрецедентно количество крайно глупави и безсмислени материали, натъпкани във всевъзможни сайтове, посветени на психологическия ефект от изолацията върху секса, психологическия ефект от страха от зараза върху секса, психологическия ефект от това, че с мъжа ви или с жена ви сте непрекъснато заедно върху секса и прочие. Човек можеше да прочете какво ли не, като в крайна сметка всичко се свеждаше до няколко основни съвета.