Стилът е всичко в този филм. Гравитацията, която държи нещата по местата им и не им позволява да се разхвърчат насам-натам под напора на хаоса. Кефът. Вдъхновението.

На бас, че ако имате сърце, след като гледате „Джентълмените”, няма да издържите и 10 минути и ще потърсите някъде в мрежата едно парче и то най-вероятно ще бъде Shimmy Shimmy Ya на Ed Michels Affair, което е перифраза на eдноименното на класика Ol’ Dirty Bastard, да почива в мир, от иконичната и неповторима деветдесетарска рап банда Wu-Tangc clan. Саундтракът е размазващ и нищо по-малко от това! Чуйте сега и после продължаваме за филма.

Защо съм сигурна, че ще го гледате? Защото не виждам причина да пропуснете гангстерска комедия с джентълмени като Матю Макконъхи, Колин Фарел, Чарли Хънам и Хю Грант. Има и една лейди – Мишел Докъри (от „Имението Даунтън”), която влиза в тази мъжка игра с дългите си до небето крака, тембъра си на строга господарка и лице, лишено от всякаква банална „секси” сладникавост. Мисля, че не не се усмихна нито веднъж по време на целия филм. Запомнящо се включване на Докъри, която в този филм е не по-малко джентълмен и гангстер от мъжете, обаче отгоре на всичко е и жена. Ако не греша, най-напред Ричи и хората му бяха избрали Кейт Бекинсейл за тази роля, но... който продължава да търси, в крайна сметка намира.

Критиката от Албиона – да се изразя и аз малко като футболен коментатор – пише, че с филма си „Джентълмените” Гай Ричи нещо се завръщал. Понеже преди това бил направил Дисниевия „Аладин” – тази чудесна, забавна, модерна приказка, създадена с блясък, размах и остроумие, която според тях очевидно е някаква глупост. Намирам за заразително-готини и други от по-новите филми на Гай Ричи като „Мъжът от U.N.C.L.E” и „Крал Артур”. Не разбирам защо всички очакват от него да върви единствено и само по пътя на първите си хитове „Гепи” и „Две димящи дула”. Въпреки че ето, с „Джентълмените” доказва, че когато поиска няма проблем да стъпи отново на този път. Гай Ричи вече владее силата, която само майсторите познават.

Сюжетът на „Джентълмените” не е голяма главоблъсканица и изобщо не държи да ви впечатли с оригиналност – Макконъхи е в ролята на гангстера Мики Пиърсън, царя на тревата, влюбен за вечни времена в своята царица (Докъри), който решава да се оттърве от бизнеса си като го продаде на милионера Матю Бъргър (Джеръми Стронг), но това се оказва не особено лесно. Оказва се, че апетити към тайните плантации на Мики предявяват „джентълмените” от подземния свят китайските гангстери лорд Джордж (Том Ву) и неговият амбициозен и безскрупулен „подизпълнител” Сухото око (Хенри Голдинг). В играта се намесва частния следовател Флечър (Хю Грант), който разследва връзките ни Мики с един обеднял аристократ и го изнудва с разкритията си. Мики обаче може да разчита на верния си до смърт пръв помощник Рей (Чарли Хънам) и на Тренера (Колин Фарел) и неговия елегантен отбор от биячи, облечени в най-великите костюми в стил „ако рапърчетата бяха джентълмени”.

Ала бала - гангстерски нонсенс, измислен на нетрезва глава или на доза марихуана повече. Обаче ти задава ритъм за целия ден  – с карикатурното насилие, с абсурдните монолози на Хънам, който възпитава младото поколение в изконни ценности преди да извади голямата картечница от бутониерата си, с уникалните костюми – английски до изтрещялост (плюс чифт леопардови мъжки мокасини Christian Louboutin, които Гай Ричи заповядал на всяка цена да влязат в кадър и ей Богу, прав е бил!), с бруталната вибрация, която саундтракът ти вкарва в кръвта и те кара дни наред да си на вълна Shimmy Shimmy Ya.