Шарлийз Терон отказва да навлиза в подробности относно решението на сина й да смени пола си, защото смята, че не е нейна работа да разказва неговата история.

Още на тригодишна възраст осиновеното от нея момченце Джаксън искало да се облича като момиче и се държало като такова.

Шарлийз, съответно, нямала намерение да спира тези негови пориви и предприела стъпки за преминаването му към другия пол – тоест, третирала го вече като момиче. Нямала син, а дъщеря, купувала рокли вместо панталони и т.н.

В момента Джаксън е на седем години и по повод решението му да стане момиче Шарлийз заяви следното: „Историята на дъщеря ми си е нейна и аз няма да говоря от нейно име. Ще я оставя някой ден, когато е голяма и реши, сама да си я разкаже на света. Просто за мен, като нейна майка, беше важно да кажа на всички, че е нужно да използват друго местоимение за Джаксън. И да уважават избора й.“

Когато в началото на тази година Шарлийз разкри на света факта, че синът й се приема като момиче, тя заяви следното: „Да, аз също мислех, че е момче. Докато един ден, когато беше на три годинки, не ме погледна и не каза: Аз не съм момче! Така че в момента си имам две прекрасни дъщери, които, подобно на всеки един родител, искам да закрилям и предпазвам от всичко лошо. Родени са такива, каквито са, а какви ще бъдат след време, когато пораснат, зависи само и единствено от тях. Не го решавам аз."

 „Израснах в държава, където хората живееха сред полуистини, носеха се слухове, сплетни, имаше лицемерие, но не и истина. Аз обаче бях отгледана от майка си да бъда точно обратното. Тя ми е казвала, че винаги трябва да казвам това, което мисля и никога да не премълчавам истината. Така че, когато животът ти е към края си, да умреш със съзнанието, че си го живял истински, че си бил в хармония със себе си, че не си бягал от истината. Няма как подобно нещо да носи негативи“, каза още Терон.

Тя е отраснала в Йоханесбург и в ранните си детски години се е сблъскала с доста нещастия. Баща й е бил алкохолик, който редовно е пребивал майка й. Шарлийз е на 15 години, когато по време на един от тези изблици на насилие при самозащита майка й го убива.

„Когато баща ми почина, останахме с куп дългове и никакви средства. Майка ми обаче се мобилизира и се справи. Не стана изведнъж, отне й пет години, но се справи. Тя пое строителния бизнес на баща ми. Най-големият подарък, който съм получила от нея, е да видя как слага костюма и високите токчета и отива на среща на борда, където се сблъсква челно с осем мъже и само тя е жена. Въпреки това успяваше да движи всичко, а аз я гледах с отворена уста и си мислех, че искам да съм точно като нея“, заяви преди време Терон.