Когато Анджелина Джоли в ролята на Злодеида - с чувствените извивки на абаносовите рога, остроръбите елфически скули и огромните си смарагдови очи – поглежда Аврора (Ел Фанинг) и й казва „Любовта не винаги завършва добре, зверче!“ – си готов да се хванеш на бас, че говори за себе си и Брад. Така де.

Първото, което направих след като гледах „Господарката на злото 2“ бе да проверя кой е този режисьор Йоахим Рьонинг, за да му предрека светло бъдеще в Холивуд. Понеже вярвам, че далеч не всеки, комуто поверят филм с бюджет от 200 милиона примерно, ще може да го изнесе на плещите си. Примерите за скъпоструващи провали не са един и два. Разбира се, в случая гигантската всепобеждаваща машина на Disney e много по-сериозен гарант от един Йоахим Рьонинг. И все пак. До този момент Рьонинг е режисирал няколко филма и само една франчайз продукция – „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“(2017). Който също му се бе получил, между другото.

Второто, което направих, бе да проверя бюджета на първия филм „Господарката на злото“ от 2014 г. Значи бюджет 180 милиона, а приходи 750 милиона. Респектиращ баланс, нали? Да видим сега как ще е, въпреки че към момента на писане на текста кинопорталът imdb все още не е публикувал официалния бюджет на втората част. Някои източници упоменават същата сума като на предишния - 180 млн., което ми се струва абсурдно.

Третото, което направих, бе да видя как се казваше този красив дългокрак (знам, че говоря като мъж за жени, но случаят е такъв) актьор в ролята на принц Филип и защо преди 5 години въобще не ми е направил впечатление. И открих, че всъщност в първия „Господарка на злото“ в ролята на принц Филип е Брентън Туейтс, а сега в „Господарката на злото 2“ е Харис Дикинсън. Приветствам тази смяна, макар че в интерес на истината и в първия филм, и в този на никого не му пука за принц Филип. Никой не се занимава с него. Той само притичва насам –натам с дългите си крака. Принцовете в приказките, които наричаме с общото име принц Чарминг, си остават нищо повече от високи красиви дървета. Интересни са жените. Във всички приказки. Помислете само – Пепеляшка, Спящата красавица, Червената шапчица, Дивите лебеди, Снежната царица…. Все жени, жени, жени… Поне в приказките няма никакъв сексизъм, ей Богу! Жените са изтикани в приказките. И после защо цял живот чакаме принца на бял кон! Ето ви една причина.

„Господарката на Злото 2“ е страхотна приказка, приятели! Разказана е с размаха и блясъка на Disney продукциите, без особени изненади, което също е част от приказната стилистика. Костюмите на Елън Мирожник са ултимативни и са част от подтекста на филма, част от състоянието на героите. Диалогът е великолепен, остроумен, афористичен, динамичен, точно какъвто трябва да бъде. Ефектите са изключителни, особено във всички сцени с летене. Ако ви прилошава от височини обаче и гледате филма в Imax, което си е задължително, ще ви се наложи да си затворите очите на няколко пъти. Простете спойла, но има една сцена, в която Злодеида, когато разбира, че Филип е предложил брак на Нейната Аврора, е обхваната от такава ревност, че се спуска право надолу в една пропаст със скоростта примерно на изтребител F16 „Боен сокол“ (единственият, който знам, сигурно има и по-бързи). И на тази сцена, ако не си преминал преди това през изпитания и тренировки за бъдещи космонавти във въртяща се капсула да речем, здравата ще ти прилошее.

Динамиката на действието е прецизно изчислена, както и баланса между смешки и страшки, между човеци и страховити крилати създания, сякаш излезли от някакви средновековни готически книги, между битки реални и психологически, вътрешни и външни. Въобще – всичко е великолепно измайсторено, без да се пренебрегват детайлите, без да се неглижира който и да е компонент на филма и най-вече без инфантилно отношение към публиката.

Анджелина Джоли и Мишел Пфайфър са като огнен ангел и леден демон или нещо подобно. Дават най-доброто от себе си и ако някой смята, че тези роли се правят просто така и само с ефекти, бих му казала, че изобщо не знае какви ги говори. Тук трябва за няколко секунди, само с жест и поглед най-често да въплътиш ярост, презрение, безкомпромисна любов, жажда за отмъщение, жажда за кръв… Трябва да осъществиш мълниеносен контакт с аудиторията, нямаш време да изграждаш образи, да ги развиваш, всичко това трябва да си го извършил предварително, в себе си. Само CGI- ефектите не могат да дадат нито огъня в очите, нито категоричността на жеста, нито нежността в усмивката. Брилянтна е Джоли!Секси, вдъхновяваща, силна. Наистина е като Феникс, възкръсващ от пепелта. Вярвам, че скоро ще ни поднесе силна роля и в „другото“ кино. Тя просто е отново в играта, усеща се. Мишел Пфайфър също. Наблюдавайте я особено в сцените, в които командва … да ги наречем военно-въздушните сили на отбора на човеците.

Ако някой или нещо не става в „Господарката на злото 2“ това са трите минифеички, както и голяма част от обитателите на блатото. Направени са така, че да ги наречеш „сладки“, а всъщност са мегадосадни. Идеята, струва ми се, е те да се харесат на най- малките, примерно 5-годишните, които ще дойдат да гледат филма, обаче никой не е съобразил дразнещият страничен ефект, който произвеждат. Не искам да съм зла и мрачна, обаче тези сладникави феички с пискливите си гласчета и тюлените си бонбонени фустички нарушават елегантността на мрака, в който се развива действието и на човек в някакъв момент му идва да им изпрати една мълния, честно!  

„Господарката на злото 2“ е тук и ви иска при себе си! Нямате извинение!