На 84-годишна възраст си отиде българският поет и писател Любомир Левчев. Той е баща на поета Владимир Левчев и художничката Марта Левчева.

Първата книга на Любомир е „Звездите са мои“, издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни по света. Левчев е автор на три романа, а негово дело са сценариите за филмите „Гибелта на Александър Велики“, „Сладко и горчиво“ и „Мълчаливи пътеки“.

Припомняме си едно от невероятните стихотворения на Любомир Левчев от 1976 г., в което той среща живота и смъртта очи в очи.

Стиховидение

Живея
със своя
убиец
в един и същи кръг,
в един и същи час…
И той нарича този свят – свой.
И аз…
Сега седиме – тримата с лъжата.
Тя ни прегръща
като обща любовница.
Налива нашите чаши…
– Наздраве!
казва моят убиец.
Очите му сияят
като огромни диаманти.
Една сълзица се отчупва
и пада в питието…
– Наздраве! –
казвам аз.
И пия.
Ала усешам как това вино изтича
от раната,
как лепне по гърдите ми
и как на ризата ми се явява
като червено привидение…
Убиецът ме гледа ужасен.
Той почва да крещи,
че няма въздух.
Той моли мен за глътка състрадание.
И гали моята
изгниваща
ръка.
Аз се заклевам,
че не ме боли.
Лъжата се усмихва снизходително.
А онзи слуша вцепенен.
– И още –
казвам аз, –­
смъртта изобщо не е страшна.
Страшното е
да те предаде приятел –­
много чист,
кристално чист
и светъл…