Ако не знаете какво е Llanfairwllgwyngyll (а има хора, които дори могат да го прочетат!), ще ви кажа – голямо село в Уелс, в което е прекарал известна част от живота си актьорът Тарън Еджъртън, който изпълнява ролята на легендата Елтън Джон в „Рокетмен”. Този факт няма нищо общо с филма, освен че вероятно колкото е непроизносимо името на въпросното населено място, сто пъти по-трудно е да се превъплътиш в звезда като Елтън Джон. Еджъртън отговаря достойно и професионално на предизвикателството. Дали обаче ни взе сърцето, както умеят само най-големите? Моето поне си е на мястото и не помръдна от там нито за секунда по време на двучасовата прожекция.

„Рокетмен” е мюзикъл приятен и добре направен във всяко едно отношение. Думата „приятен” е повече от неприятна, но e най-подходящата в случая. Знаменитите парчета на Елтън си ги знаем, макар че тук присъстват в нов аранжимент и което е по-интересното - Еджъртън ги изпълнява сам. Елтън лично е настоял за това, тъй като е искал да чуе интерпретацията на Тарън и впоследствие е толкова запленен, че казва, че никой никога не е изпълнявал неговите песни по-добре от актьора. Оригиналните парчета, написани специално за филма, се опитват да ни разкажат с езика на музиката живота на британската легенда, белязан от сложните отношения с родителите му, от самотата и отчуждеността, които са негови постоянни спътници дори в годините на големия успех, от смущаващото осъзнаване на собствената му сексуална ориентация, битката за любов, битката за успех, драматичните пропадания по пътя и ... един хепи енд, който спокойно можем да наречем устойчив, защото чак до хоризонта виждаме само щастие и радост за главния герой. Амин!

Как Реджи Дуайт от Пинър, малко градче на около час път от Лондон, се превръща в световна звезда, какъв е пътят, който изминава и каква е цената, която заплаща - това е линията на филма. Елтън Джон и съпругът му Дейвид Фърниш отдавна обмислят филм за живота на музиканта като първоначалната идея е главната роля да се изпълнява от Джъстин Тимбърлейк, който играе Елтън във видеото „Рокетмен” с режисьор прочутият фотограф  Давид Лашапел. През годините опитват да доведат нещата до снимки с различни режисьори и актьори, но очевидно моментът узрява едва сега. Вероятно все пак някаква връзка има и огромният касов успех на посветения на Фреди Меркюри и Queen филм „Бохемска рапсодия”. Двата филма си приличат (особено в стилистично отношение) вероятно и поради факта, че режисьор на "Рокетмен" е същият Декстър Флечър, който завърши филма за Фреди Меркюри след като първият режисьор Брайън Сингър бе уволнен от продуцентите. На "Рокетмен" обаче фатално му липсва разтърсваща емоционалност и дълбокото преживяване на музиката така характерни за "Бохемска рапсодия". Може би все пак фактът, че не чуваме оригиналния глас на изпълнителя също оказва своето влияние. Тарън Еджъртън няма как да е Елтън Джон. 

В едно свое изказване британската попзвезда заявява, че иска филмът за живота му да прилича на „джубокс мюзикъл”. И истината е, че Елтън е получил точно това, което е искал – нищо повече, но и нищо по-малко. Джубокс мюзикъл.  Без повече претенции. Най-точното определение за „Рокетмен”! Малко сантименталност, носталгия, фриволност, забавление – всичко това, предназначено изцяло за масовата публика. Никой не ни допуска в света зад шантавите очила на британската звезда. Вътрешният свят на Елтън Джон си остава затворен. В „Рокетмен” виждаме само някои детайли от биографията му, предадени с цялата условност на мюзикъла и щедро потопени в сладък попкултурен сироп. Прословутата „първа в историята хомосексуална еротична сцена, показана във филм на голяма студия” също е стръв, която продуцентите хвърлят към зрителите, но никога не забравяйте, че т.нар. големи студии искат големи печалби и колкото се може по-голяма аудитория, поради което и никога не поемат самоцелни рискове. Същото важи и в конкретния случай с въпросната сцена.

Тарън Еджъртън ни представя една доста... фитнес версия на Елтън Джон, от което няма да се оплакваме, разбира се. Колкото и да е странно, наред с неговите забележителни крака, обути в знаковите крилати маратонки, забелязахме и момчетата в поддържащите роли – Джейми Бел в ролята на дългогодишния продуцент и текстописец на Елтън Бърни Топин и – внимание! – един неустоимо магнетичен Ричард Мадън (Роб Старк от „Игра на тронове”), направен от огън и лед.

Харесвам много музиката на Елтън Джон, макар и да не съм сред най-големите му фенове. Едва на концерта в София преди няколко години обаче се убедих какъв невероятен пианист е той и усетих истинската му харизма. Тази харизма – защото харизмата е онова нещо в даден артист, което ни завладява без да можем да си обясним защо и как – тотално липсва в „Рокетмен”. Филмът си остава скромен джубокс мюзикъл, приятен, добре направен и така нататък, да не започвам отначало. 

А-ха да кажа "скучен", но ще се въздържа.