Отвън ситен снежец трупа усърдно, на меки талази, бяла тишина върху града. Вътре е топло, уютно и красиво в ласката на меки форми пищен барок в сложен зелен цвят със златни орнаменти, с прекрасната музика на Чайковски от „Лешникотрошачката“, с изящните движения на балетистите и съвършената прецизност на приказните им танци. Всички сетива в омая и забрава. Блажен е всеки, който се е докоснал до Мариинския театър! Руска зимна вечер, незабравимо красиви мигове. Аз още не подозирам дори, но така ще бъде от началото до последния миг на преживяването.

Санкт Петербург – град изумително красив, многолик, богат на история и култура, изкуство и всичко това само в превъзходна степен. Град, в който времето се е изгубило някъде и попадаш в среда, в която то няма значение. Построен от Петър Първи като прозорец на огромната страна към съвременна тогава Европа, показващ могъщество и заявка за световна сила. В недългата си история градът е разрушаван, опожаряван, превземан от декабристи, болшевики, бомбардиран жестоко, обсаждан от нацисти, но несломим е оцелявал винаги и е бил възстановяван, за да бъде още по-красив.

Изграждането му започва в началото на ХVІІІ век сред пустош и блата по устието на река Нева, във Финския залив, където тя се влива в Балтийско море. Град, сякаш излязъл на един дъх изпод четката на създателя си, в хармонично единство и цялост, с прави класически силуети с обрани фасади, широки булеварди, големи паркове, ниско строителство. Разточително и нашироко проектиран, в много отношения изпреварил времето си, той е витрина на идеите и представите на Петър Велики за модерна Русия. Цветовете на сградите са като театрални декори, неочаквано ведри и интензивни – ментовозелено, морскосиньо, яркожълто, които дават много специфичен колорит на екстериора.

Градът е изграден върху 40 острова, между естествени и изкуствени канали. Заешкият остров е този, от който започва изграждането на Санкт Петербург. Архитектът Трезини създава цял комплекс с център църквата „Св. Петър и Павел“, първата каменна църква с резбован позлатен иконостас. Пищна декорация, цветни мраморни колони, яркозелени стени, светлина. Хора на талази. Можеш да се любуваш с часове на изкуство и атмосфера. Следва разходка по ръба на крепостната стена на фона на река Нева и залязващото слънце. Умиротворяваща картина в меки златисти тонове. Зимните дни са кратки тук. В 4 следобед вече е сумрак. Това носи особено очарование и интимност на преживяванията. Редуцираната светлина изчиства бъбривото многоцветие на деня, оставя само есенцията – реката, потънала в дълбок сън под синкавия лед, силуетите на безкрайни стройни редици от красиви фасади на фона на бързо потъващия зад хоризонта слънчев диск. Поетично. Картинно. Да се влюбиш.