Ако изобщо запомня нещо от този филм, то това със сигурност ще са едрите портрети на Вайола Дейвис („Южнячки“) – продължителни свръхблизки планове на лицето й, потънало в скръб, сълзи, гняв или отчаяние. Както и моментът към края, когато Вероника (Дейвис) най-после си е научила урока и в създала се критична ситуация стреля първа (в кого и защо стреля не казвам, само ще спомена, че е мъж). Тази сцена изобщо не е нещо невиждано, но ако човек погледне на нея не буквално, а като на някакъв тип еманация на мъжко-женските отношения въобще, може да си направи полезни изводи като например: щом нещата са стигнали до там, че да сте насочили оръжие един срещу друг, стреляй! Ако не стреляш, ще те застрелят. Ако не нараниш, ще те наранят. И не се колебай, защото те не се колебаят.

Четири гангстерски съпруги остават вдовици, след като мъжете им са убити при опит за голям обир. И сега тези жени, свикнали някой друг да се грижи за тях, наследили смъртоносни дългове и безмилостни врагове от мъжете си, трябва да се научат да се справят сами. Като за начало обаче трябва да оцелеят, а за целта спешно се нуждаят от едни два милиона долара.

На моменти филмът прилича на минорен вариант на „Бандитките на Оушън“ – женска банда, обир и прочие. Само дето не е комедия. Сюжетът – неособено правдоподобен, тромаво разказан с помощта на куп реминисценции и визиони, с банални обрати, които би следвало да са изненадващи, но не са -  на немалко моменти боксува и добре че съспенсът на самия обир те държи в някакво напрежение. Актрисите в четирите главни роли са най-силният коз на филма – превъзходната Вайола Дейвис, която има нещастието да направи силна роля в посредствен филм, чудесната и висока цели 1,90 м. (специално проверих, защото се извисява над всички във филма) Елизабет Дебицки, Мишел Родригес и атлетичната Патрис Макклейн.  Очевидно има нещо необяснимо привлекателно във формулата с четирите жени, след като все още продължават да я експлоатират след „Сексът и градът“, „Отчаяни съпруги“ (нали и там основното ядро бе от четири момичета?) и всичките им епигони и епигончета.

Едва ли има нужда да обръщам внимание на факта, че „Вдовици“ е поредният филм, с който Холивуд плаща данък „обществена ангажираност“ като скалъпва сюжет с жени в главните роли, при това в екшън филм и ги поставя в един свят, естествено доминиран от мъжете. Дали ми трепна сърцето от умиление и благодарност? Не. По-скоро се замислих, че сигурно вече неофициално има квота за филми с жени начело и хората се стараят да я попълнят.

Затова, в името на справедливостта, и аз поне ще спомена мъжете, които участват в поддържащите роли – Лиъм Нийсън, Колин Фарел и брилянтният Даниел Калуя (с "Оскар"-номинация за "Get Out"), на когото с удоволствие бих размазала физиономията, защото играе отвратителен тип.

Гледайте "Вдовици" заради Вайола Дейвис! И да не забравя – отговорът на въпроса в заглавието е: пистолетът. Да, не диамантите, както ни уверяваше великата Елизабет Тейлър, а пистолетът е най-добрият приятел на жената. Докъде я докарахме!