„Какво да ти изпея?” – пита Брадли Купър в ролята на рокзвездата Джаксън Мейн своя фенка в един бар. „Не ми пука какво! Само ме гледай в очите!” – отвръща му тя и някои от нас отлично разбират този отговор. Просто в чест на Брадли! Продължаваме. 

Без хиперекстравагантните си сценични костюми, перуките, изкуствените мигли и тежкия грим, Лейди Гага изглежда така, сякаш е... маскирана. Маскирана като обикновено момиче. Нейната обикновеност е в такъв разрез със световната й слава на кралица на провокациите, че е направо шокиращо. Дори носът й, за който толкова се говори във филма, всъщност е обикновено, банално голям нос. Ако изгледате предишния филм със същото заглавие – от 1976 г., с Барбара Стрейзанд и Крис Кристоферсън – ще видите, че носът на Стрейзанд е къде-къде по-впечатляващ и харизматичен. Но стига за носовете!

Джаксън Мейн е рокзвезда с все по-задълбочаващи се проблеми с алкохола и наркотиците, уморен от славата, концертите, вечните състезания, изгубил здрава почва под краката си и така и не успяващ да намери смисъл защо да продължава да прави всичко това. Една вечер в някакъв случаен бар, сред ято от екстатични транссексуални (дано да съм улучила политкоректното определение) той е буквално отнесен от едно момиче с нелепо залепени изкуствени вежди, голям – а всъщност нищо особено, пак да кажа – нос, но с още по-голям глас. И това момиче, Али (Гага), се превръща в неговата последна доза щастие и живот.

„Роди се звезда” във версия 2018 г. е четвъртият филм с това заглавие в американското кино. За предишния от 1976 г. вече споменах. Преди него пък е версията от 1954 г.на Джордж Кюкър с прекрасната Джуди Гарланд и Джеймс Мейсън, а първият е от 1937 г. с Джанет Мейнър и Фредрик Марч. И трите филма предшественици на настоящия, са хитове за времето си, пък и не само. Вижте, ако имате възможност, каква роля само прави Джуди Гарланд! Дори днес, повече от 60 години по-късно, тя е брилянтна.

А сега си представете какъв нахалник е този Брадли Купър, че да посегне за режисьорския си дебют точно към тази легенда! И каква заявка е това, че не се страхува от сравнения! Освен това той е и сред продуцентите на филма и трябва да му признаем, че и като продуцент е уцелил десятката, залагайки на историята за Пепеляшка, която е вероятно най-експлоатираният от Холивуд архетипен сюжет, на мотива за това в какво се превръща американската мечта, на звезда като Лейди Гага в главната роля и на великолепния саундтрак, който почти може да се сравнява с паметния албум на Уитни Хюстън от „Бодигард” (между другото финалът на „Роди се звезда” с изпълнението на Гагана I will never love again много напомня финала на „Бодигард” с изпълнението на Хюстън на I will always love you). Не съм убедена дали филмът ще вземе „Оскар” в някоя от основните категории на предстоящото раздаване догодина, но е много вероятно да вземе за оригинална песен или саундтрак.

В интервю Лейди Гага казва, че химията между нея и Брадли се е появила още веднага. Не знам дали е точно химия, но е някаква силно осезаема нежност и близост, която рядко може да бъде усетена между актьори. Във всеки случай не е баналното „прехвърчане на искри”. И това усещане се създава само от актьорите, от техните взаимоотношения, от безмълвния диалог, който водят един с друг и който за мен е най-силният пласт в този филм. Най-силният и най-финият – „далеч от плитчините”, както се пее в едно от парчетата. Погледите, докосванията, най-дребните жестове. Предполагам точно тук Купър – превъзходен актьор, доказа го в „Американска схема”, „Наръчник за оптимиста” и „Американски снайперист” – се е намесил най-уверено. Изграждането на това особено, невидимо пространство около двамата, е най-голямото му постижение като режисьор. Техните актьорски изпълнения са силни заедно, а не по отделно. От друга страна веднага ще забележите, че филмът е неоправдано дълъг, с доста муден на моменти ритъм, със запазени наивни кадри като например внезапния едър план на Гага с стичащата се по лицето й сълза и още много подобни.

Самата Лейди Гага е наистина добра, но не бих употребила определения като „зашеметяваща” например. Нито пък съм чак толкова изненадана. Тя е точно толкова добра, колкото очакваш от нея – все пак, макар и по различен начин, тя е актриса и на своята сцена. При всички положения обаче, когато запее, разбираш къде е силата й. Поне засега. 

Извън всички плюсове и минуси, филмът дава свой отговор на един въпрос, който хиляди пъти сме си задавали: защо често много талантливи хора не могат да постигнат така наречения успех? „Може да имаш глас, но да нямаш какво да кажеш” – гласи отговорът, който „Роди се звезда” ни дава. Харесвам много този отговор.

Не харесах обаче послевкуса на филма -  усещането, че явно понякога е възможно любовта да не е достатъчна. Че любовта може би не е всичко, от което се нуждаем, каквото и да си говорим. И че има отчаяние по-силно от нея.

„Роди се звезда”. Гледайте, разбира се!