Фотографиите не дават представа за енергията, с която се стоварват върху вас картините на Изабел Врина. Трябва да видите наживо голите й тела. Рисува ги така: веднъж месечно кани в ателието си непознати хора, мъж и  жена, и ги скицира с въглен върху големи листове кафява хартия в рамките на 5, 7, 10 минути, за да не позволи хартията да я уплаши и мозъкът да деформира първоначалното впечатление. Нарича го "рисуване под пара". От неистовото й рисуване се получават фигури, чиято примитивна красота и мощ напомнят таитяните на Гоген. Изабел има цяла серия от 9 рисунки върху листове 120 на 100, скицирана в рамките на общо 3 часа и наречена „Борбата на Жак и Камий”. Тя е вдъхновена от легендата за любовната битка между мъж и жена, Танкред и Клоринда, завършила трагично със смъртта на Клоринда, преоблечена като мюсюлмански войн, убита от нейния християнски любовник, който не я разпознава зад шлема й. Изабел моли моделите си - Жак и Камий, да пресъздадат битката и ги рисува, докато те импровизират.

Картините на Изабел Врина ви чакат в столичната галерия Spazio на ул. „Цар Самуил” 47. Изложата й,  наречена „Тяло срещу тяло”, ще продължи до края на октомври, като още има възможност за откупки. Изабел, която от 21 години не се беше завръщала в България, говори чудесен български, дотолкова, че един от гостите на откриването се усъмнил, че тя е нарисувала картините, защото знаел, че авторката е французойка. Но аз съм французойка, въкликнала мадам Врина. Тя е сестра на Мари Врина, голямата преводачка на българска литература, която беше съпруга на Виктор Пасков. Самата Изабел има докторат върху прозата и живописта на Николай Райнов.