„Дрейф”: Любов, не оцеляване

Филмът е създаден по действителен случай от средата на 80-те, при който 24-годишна жена оцелява 41 дни в Тихия океан. Драматична и силно вълнуваща – поне колкото буря със сила 12 бала, а това е страшна буря - история! „Дрейф” („Adrift”) на режисьора Балтазар Кормакур вече е в кината.

Ирина Иванова 28 юли 2018

„Само ти, вятърът и шумът на лодката, пореща вълните – не може да се опише с думи!” – казва Ричард (в ролята Сам Клафлин) на Тами (Шайлийн Уудли), опитвайки се да й обясни по време на романтична вечеря защо толкова обича самотните плавания в открито море. И да я свали, разбира се. Само няколко месеца по-късно двамата се навиват да превозят (срещу солидно заплащане) яхтата на негови познати от Таити до Калифорния, прекосявайки Тихия океан. Застигнати са обаче от ураган, който изненадващо сменя посоката, увеличава мощта си и ги отнася нанякъде, а Ричард е смъртоносно ранен.

Може би последният подобен филм, който дълбоко ме впечатли бе поразителният „Животът на Пи” на Анг Лий – за момчето и тигъра, хванати в безкрайния капан на океана, които успяват да оцелеят заедно. Наистина забележителен филм! Най-вече заради липсата на сантимент. Нещо, което се отнася и за „Дрейф” (странно българско заглавие са избрали разпространителите, не смятате ли?), макар и в по-малка степен. Кормакур също е бягал от сладникавата сантименталност и се е опитал да „напои” филма си със силни, буреносно силни емоции и ситуации – фатална среща, страстна любов от пръв поглед, катастрофа, страх, отчаяние и безнадеждност, надежда и жажда за живот, тъга... И пак любов.

Не е нещо, което не сте гледали. „Дрейф” е от онези филми, изградени около един-единствен герой, попаднал в ситуация на оцеляване – сам срещу природните стихии, срещу и със съдбата си, срещу и с божествените сили. Спомнете си Том Ханкс в „Корабокрушенецът”. Или Рийз Уидърспуун в „Моята разходка в дивото” (структурата на „Дрейф” с паралелното проследяване на миналото и настоящето много прилича на тази на филма с Уидърспуун). Сандра Бълок в „Гравитация”. Джеймс Франко в „127 часа”. Добавете „Потапяне” на Вим Вендерс с Алисия Викандер и Джеймс Макавой и вече споменатия „Животът на Пи”. „Дрейф” носи в себе си по нещо от всички тези филми.

Актрисата в главната роля Шайлийн Уудли („Вината в нашите звезди”, „Дивергенти”) вече би трябвало да е изписала със златни букви заглавието на този филм в актьорската си биография, защото именно той е нейното бойно кръщение в света на актьорската А-лига. Уудли изнася филма на плещите си, без в нито един момент да допусне фалшива нота в изпълнението си и без да „пренавива” драматичния ключ. Изключително овладяна е и съвсем заслужено преминава на следващото ниво на играта. В началото нейната героиня е просто младо момиче със смело сърце, а в края вече е жена, истинска морска вълчица, пречупена, но и оцеляла. Много харесвам ненатрапчивия, дори деликатен начин, по който Уудли извървява този път. И как играе с... белите си дробове. Звучи смешно, знам, но гледайте филма и ще осъзнаете, че през цялото време дишането й - особено в сцените в открито море - се чува по-ясно дори от думите, от диалога. Дишаш - значи си жив! Значи продължаваш напред, значи се справяш. Значи още имаш шанс да видиш спасителната суша на хоризонта!

Може би на някой филмът ще се стори монотонен, но именно този ритъм – близък до ритъма на един документален филм наблюдение например – е най-добрата находка на Балтазар Кормакур и неговия режисьор по монтажа. Ритъмът на живот на един човек, който няма какво друго да прави, освен да си спасява живота, нали разбирате? „Дрейф” не е катастрофичен екшън, а по-скоро притчов филм. Между другото, исландецът Кормакур (който е и бивш актьор) вече има зад гърба си подобна творба – The Deep (2012), отново по истинската история на един рибар, успял да оцелее при екстремни обстоятелства с нищо и никаквата си рибарска лодка.

Най-красивата част във филма за мен бе обаче бе сцената, в която Ричард предлага на Тами да тръгне с него на пътешествието. Предлага й го с онзи тон, с който във филмите обикновено героите предлагат брак на героините. „Искаш ли да тръгнеш с мен?” или нещо подобно й казва той и това е много красиво, защото какво друго е любовта, ако не пътешествие и приключение! Сцената става още по-силна на фона на катастрофата, за която разбираш в самото начало.  

Филмът не е толкова за оцеляването, колкото е за любовта, която те въвлича в бедствие и после те спасява. И която преобръща живота ти. Гледайте го, нищо че е тъжен.  

 

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР