Жените са на мода в Холивуд, ясно е! На всяко гърне похлупак. Под път и над път. Всички за жените, жените - за всички. И така нататък. Обаче в „Бандитките на Оушън“ жените са... Бинго! Големият удар на филма! Като диаманти в безценна огърлица – Сандра Бълок, Кейт Бланшет, Ан Хатауей, Хелена Бонъм Картър, Риана, Сара Поусън, Минди Кейлинг, Аквафина и още цял куп звезди в масовката (Хайди Клум, Ким Кардашиян, Серина Уилямс) плюс Нейно величество Ана Уинтур в епизодична роля.

Ако наричаме „мачизъм“ мъжкия шовинизъм, предлагам от днес нататък да наричаме „мацизъм“ (от „мацка“ за който не се е сетил) женския шовинизъм, който се задава на хоризонта, че даже и вече върлува из холивудските студия или поне така изглежда. Отначало ме дразнеха тези жени навсякъде, защото всъщност не беше ли по-феминистичен стария „Бандата на Оушън“ с многото готини мъже за гледане? Ние гледаме, а Клуни, Брад Пит, Мат Деймън и т.н. ни играят – на мен това ми звучи достатъчно феминистично, не знам за вас. Въобще ценностите страшно се объркаха в днешно време.

Сюжетът: сестрата на Дани Оушън (героят на Джордж Клуни) Деби (Бълок) прекарва няколко години в затвора, защото е натопена и предадена от любимия си мъж, но не си губи времето напразно, ами съставя брилянтен план за кражба на безценно колие Cartier и когато излиза на свобода, привежда в действие своя план, който всъщност e не само за пари, но и за отмъщение. Типично по-женски!Обаче си мисля: значи мъжете в „Бандата на Оушън“ ограбваха казина, жените тук – някакво си колие! Е пак не е честно!

Казано обаче с едно изречение за моя голяма изненада да гледам „Бандитките на Оушън“ за мен беше също толкова голям кеф, колкото и да гледам „Бандата на Оушън“ (първия филм от трилогията, най-добрият). Какво да не му хареса човек? Има чувство за хумор и дори ирония (към света на модата, към звездите, към жените въобще, към връзките също), има криминална интрига, която е направо фантастична, т.е. няма нищо общо с реалността, обаче ние не сме отишли да гледаме реалността, нали така? Има всички онези неща – рокли, обувки, диаманти – от които ние си се вълнуваме, какво пък! И има страхотни актриси като изброените по-горе. Откритието е, че някои от тях, колкото и да звучи невероятно, с възрастта са станали своя много по-добра версия. Примери – Сандра Бълок и Ан Хатауей. Кралица Кейт не я коментираме. Тя е извън всички класации.

Самият факт, че Бълок е равностойна на Бланшет в този филм и това не изглежда нелепо е достатъчно показателен. Тя също успява да вгради в гласа и начина, по който играе известна иронична отстраненост, а годините са я лишили от леката й блудкавост. Но Ан Хатауей! Ето кой е звездата на филма! Ако култовата сцена в ресторанта от „Когато Хари срещна Сали", в която Мег Райън демонстрира на Били Кристел как жените имитират оргазъм, остана в историята, ще ви кажа, че и в "Бандитките..." има една сцена, която заслужава същата съдба – когато поставят на шията на Ан огърлицата "Тусан" на Cartier на стойност 150 млн. долара. Сама по себе си тази сцена е като малък „актьорски“ диамант. Тя съдържа всичко, без нито една дума - женска суета до небето, от която оглупяваме понякога, тази нашата си, амгълска алчност за блещукащи камъни, безсмъртната женска любов към огледалото, ей такива неща. Хатауей е брилянтна, при това в комедийна роля, и ни припомня каква актриса е - нещо, което бяхме позабравили след най-добрият филм в кариерата й - "Рейчъл се жени" на Джонатан Деми. Освен това нейната актьорска биография вече е белязана от един филм, чието действие се развива в света на висшата мода – „Дяволът носи Прада“, така че тя плува в свои води и е прекрасна!

Големият плюс на филма? Освен актрисите и смешките, разбира се, това е дълбоката му и искрена непретенциозност. Иска просто да си изкара едни пари, а в замяна ни забавлява.

Честна сделка, а не кражба, смятам аз.