Мъдра е репликата: „Ако Господ бе искал да се влюбваме на тази възраст, нямаше така да промени телата ни”.

Джейн Фонда, Даян Кийтън, Кандис Берген и Мери Стийнбъргън са в ролите на четири приятелки, които си организират литературен клуб - събират се и си обсъждат книги, които четат. Когато обаче в ръцете им попада безпрецедентно успешния роман на Е. Л. Джеймс "50 нюанса сиво" те решават да напуснат полето на теорията и да опитат силите си в практиката. Мъжете във филма са Крейг Нелсън, Дон Джонсън, Анди Гарсия, Ричард Драйфус. Включват се Зейн Малик от момчешката банда „One Direction” и самата Е.Л. Джеймс (в ролята на случаен минувач, който чува виковете на героинята на Мери Стийнбъргън към мъжа й, че иска да прави секс).

Възрастта не е порок – опитва се да ни убеди „Книга за възрастни” и ще се направим, че му вярваме. Преди всичко от респект към четирите актриси в главните роли, които са истински  холивудски лъвици, преминали през огъня на славата, парите, мъжете, любовите, страстите, скандалите, през всякакви изпитания, болести, зависимости, през целия панаир на суетата и... оцелели. С пластични операции или без, слаби или не чак толкова, секси... колкото - толкова... Лично аз, докато гледах този филм, така и не успях да се изолирам от факта, че това са Фонда, Кийтън, Берген и по-малко известната (но пък с какви крака!) Мери Стийнбъргън, съпруга, между другото, на Тед Дансън от хитовия ситком от 90-те „Бар „Наздраве”. Те са в ... златната си възраст, вярно, но пък са звезди в златната си възраст (разгледайте снимките в нашата галерия от премиерата на филма – как само изглеждат тези жени!)

„Книга за възрастни” е женски филм. Много женски! Дори „Сексът и градът” беше търпим за някои познати мъже, които твърдяха, че чрез сериала се опитват да разберат какви неща им се въртят в главите на жените. В „Книга за възрастни” не знам какво би ги привлякло, понеже това е изцяло женската гледна точка, женските желания и надежди, че животът продължава докато... продължава. Което си е така. Вероятно. Прощавайте, но изпитвам огромен скепсис по отношение на лустрото на позитивното мислене.

Филмът, струва ми се, е „впрегнат” да изпълни определена социална функция, свързана с факта, че населението навсякъде в цивилизования свят застарява, заради по-дългия живот, ниската раждаемост и прочие. Холивуд винаги е правил такива филми - с конкретен фокус върху дадени процеси в обществото. Тези филми не са просто отдушници, а предлагат някакъв тип приемливи решения, гледни точки или дори начин на живот. В случая - как трябва да продължиш да си активен, да се грижиш за себе си, да поемаш рискове въпреки житейския опит и т.н. И да се забавляваш! Мантрата на съвременния живот: „Забавлявам се!” Трябва, просто си длъжен да се забавляваш – и в майчинството, и в секса, и в работата, и в остаряването. Иначе – край! Много си зле!

Не разбирам защо трябва да се гледа така инфантилно на остаряването. Особено, когато става въпрос за секс. Инфантилността не е секси на нито една възраст. Филми като "Книга за възрастни" налагат един модел на поведение, който би трябвало да доближава „възрастните” до „младите", обаче сякаш ги разделя още по-неумолимо. Та има нещо доста инфантилно в цялата история за тези жени, които се влюбват, и правят секс, и си намират партньори като Дон Джонсън и Анди Гарсия, и тези партньори също се влюбват в тях, и ги чакат, и ги желаят. Някои от влюбванията във филма в интерес на истината граничат с научната фантастика и няма как човек да им повярва, но ... това е Холивуд. Мечтайте!

Мечтайте!

Или заведете майка си на кино.