Не можеш да се правиш, че не забелязваш нещо, което е направено с бюджет около 60 милиона и печели 10 пъти повече, че и отгоре.

Имам си две любими неща в тази буфонада „Дедпул 2” (понеже жанрът на въпросната творба е именно „буфонада”, нищо че дори и създателите й може да не го знаят). Едното е идеята, че късметът е най-великата суперсила – понеже един от персонажите във филма, Домино, е с такава суперсила. И тази идея е толкова близко до ума, а и до реалността, че никой до този момент не е счел за нужно да посегне към нея, а „Дедпул 2” го прави. Понеже „Дедпул” е такъв филм, тарикатски (извинете ме за жаргона, но няма благопристойна дума, която да дава този нюанс).

Другото е култовата реплика, изломотена от гневното хлапе с наднормено тегло и огнемятащи юмруци: „Ще направя целия свят наша кучка!” (Отново ме извинете за думата, но я казва хлапето, аз само цитирам).

Както повечето супергерои – Кларк Кент/Супермен, Питър Паркър/Спайдърмен и т.н. - и Дедпул (в ролята е Райън Рейнолдс, неузнаваем обаче) си има човешка самоличност. Уейд Уилсън е бивш специален агент, който е подложен на някакъв секретен експеримент и в резултат хем е обезобразен, хем получава суперспособността да се възстановява веднага. Целта му (май, не съм съвсем сигурна, но съм сигурна, че няма значение) е да си отмъсти на хората, съсипали живота му. Той е заобиколен от мутанти като него и така нататък.

Работата е там, че Дедпул непрекъснато иронизира, пародира и тотално се гаври със „сериозните” супергерои, със „сериозните” хора, със „сериозните” теми, морални норми, табута и т.н. Играе го wannabe, но не е, упражнява на воля бруталното си чувство за хумор, което понякога е толкова... идиотско, за да не кажа друга дума, че се чудиш как са го пуснали въобще да върви по екраните и да го гледат тийновете. И освен всичко друго филмът ще се пръсне от директни или косвени цитати (но с унищожителен коментар!), препратки и асоциации с всякакви други филми, комикси и герои, които хората по-близки до комиксовата вселена ще уловят доста по-добре от мен, но си мисля, че едва ли подобно задълбаване е решаващо за филма.

Обаче не си представяйте някакво суперзабавление или някаква вулканична комедия. Както на моменти „Дедпул 2” е смешен с глупостите си, така и на моменти е доста скучен с глупостите си. На повечето моменти дори. Няма толкова милиони във вселената, които да ме накарат да се съглася с племенника ми, който разправяше за първия „Дедпул”, че е „най-яката комедия, която съм гледал през живота си”. Той тогава беше на 15, между другото. Не знам дали ще каже същото за „Дедпул 2”, но аз не мога да го кажа за нито един от двата филма. Просто някои от многобройните нелепости в тази буфонада ме разсмяха.

И накрая нещо смешно, което ми се случи, когато излезе първият „Дедпул”. Един познат студент първокурсник бърбореше нещо за „разрушаването на четвъртата стена”. „О, ти си едва първи курс и вече си чел Брехт?” – попитах аз напълно изумена (защото именно Бертолд Брехт в своите пиеси прави това разрушаване на т.нар. „четвърта стена” – невидимата стена, която разделя публиката от пространството на сцената).  „Неее – отговори момчето едва ли не обидено. – Гледах „Дедпул”. И като отворих ревютата за филма, който тогава все още не бях гледала, видях, че са пълни с това брехтово понятие „падането на четвъртата стена”. Понеже отвреме навреме героят подхвърля разни реплики към зрителите. Ето че и от един Дедпул човек може да научи нещо.

Гледайте. Ако си нямате друга работа де.