На фона на истерията около т.нар. сексскандали в Холивуд, филмът „50 нюанса освободени“ действа наистина освобождаващо. Казваш си: „Не всичко е изгубено! Останали са и нормални хора!“ Понеже тази работа с BDSM-практиките на Грей някак си започва да ти изглежда човешка и дори невинна в сравнение с организирането на холивудската глутница, която кой знае поради какви причини в момента раздава справедливост с изтекъл срок на годност. Всичките „аксесоари“ от стаята за игри на Крисчън Грей изглеждат детски играчки в сравнение с инструментариума, с който работи „нравствената полиция“ в Меката на киното. Дори се чудя как са допуснали излизането на този филм, в който жената е оковавана и т.н. Ами ако след 20 години Дакота Джонсън подобно на Ума Търман реши, че сцените са застрашавали психическото и физическото й здраве! (Или може би Дакота ползва дубльорка, а дубльорите в крайна сметка кучета ги яли, нали са професионалисти, не са звезди все пак!) Странни неща се случват в старото „гробище за лунатици“.

По-добър от втория, по-лош от първия – ето какво ми се въртеше в главата, докато гледах „50 нюанса освободени“, третия филм по феноменално успешните романи на англичанката Е.Л.Джеймс, преведени на незнам си колко езика и продадени в незнам си какви многомилионни тиражи.

Добрата новина е, че Анастейжа (Дакота Джонсън) най-после се е разделила с ОНЗИ еротичен шепот на невинно момиче, посветено не вчера, а онзи ден в тайнствата на секса. Станала е самоуверена, инициативна и въобще.... белезниците на Грей очевидно добре са й се отразили. (Не исках да бъда груба, но честно казано човек едва се въздържа!) Двамата вече са открили баланса помежду си, любовта е излекувала Крисчън (Джейми Дорнан) от най-бруталните му копнежи, Анастейжа чат-пат му позволява да отвори чекмеджето с вълшебните предмети, които помагат на героя да постигне целта си (както би се изразил Джоузеф Кембъл), след което е толкова доволна, че задължително изтърсва някаква голяма глупост от типа: “Трябва по-често да бъда непослушна!“ и така двамата си живеят честито. Освен това и дрехите, и голотата им стоят страхотно, яхтите и самолетите им отиват, а на секссцена №3 (общо са към 6, мисля, и отново са мощно озвучени с отявлено секси парчета на Рита Ора, Джеси Джей и др.) между тях дори се появява някаква химия. Колко жалко – тъкмо се появи и поредицата свърши! За да бъда честна обаче ще кажа, че и Дакота Джонсън, и Джейми Дорнан правят каквото могат, че и повече. В света на Ерика Ленард Джеймс не е лесно да си актьор.

За разлика от втората част - „50 нюанса по-тъмно“ - която беше най-зле, тук все пак има някои по-светли моменти. Ще ви кажа само един и млъквам – Крисчън Грей най-после се напи като нормален човек, чак ми стана симпатичен. Понеже до този момент единственото, което правеше бе да гледа еротично или влюбено или и двете, и да води бедната Анна към стаята за игри.

За основното тяло на сюжета отново с бели конци, които се виждат чак от Космоса, е пришита една необикновено глупава криминална интрига, която разводнява и без това блудкавата история. Истината е, че този филм можеше да бъде съвсем различен, ако създателите му бяха запазили същинския конфликт – този между двама души, които се обичат, но се разминават във фантазиите си. Това е истински конфликт и сам по себе си е достатъчно интересен. Няма нужда от шикозни „поръски“ като яхти, самолети или от третокачествени интриги като отмъстителни бивши шефове, готови на всичко. Но какво значение има как можеше да бъде направен. Важното е, че приключи. Анастейжа и Крисчън все пак се оставиха т.нар нормалност да ги залее. Като изключим медицинския казус от предпоследната сцена, с който започнах текста.

Ако решите все пак да гледате филма (а си мисля, че доста хора ще се решат, въпреки всички негативни ревюта, коментари и мнения), направете го както си му е редът - на майтап. Има такива филми - гледаш ги на майтап или поне така разправяш. И всичко е наред. Аз поне така направих.