Животът на острова е прост и близък до природата. Прясно изцеденият сок от току-що откъснати портокали, с който се разхлаждаме в горещото пладне, е еликсир за душата. Отнякъде, по никое време, кукурига петел. Тук се отглеждат кокошки, патици, коне, магарета, а в градината растат патладжани, чушки, домати. „Доматите са моята страст – казва собственичката. – Събирам семена от цял свят и имаме в градината различни цветове и форми – червени, жълти, бели, оранжеви, големи и малки.“

Според принципите на симбиотичното земеделие различните култури се преместват всяка година на друго място, за да не се изтощава почвата. Патиците спокойно се отправят към малкия залив, за да поплуват. Стопаните на дома са вегетарианци и птиците живеят необезпокоявани. Необходимите продукти, разбира се, които не могат да се намерят на острова, се докарват с лодка. Преди е идвала по море и питейната вода, съхранявана в контейнер, но сега се използва технологията на десалинация на морска вода. Слънчеви панели осигуряват електричеството.

„Тук се живее много лесно, ако освободиш ума си и си смирен, ако оставиш природата да управлява – казва собственикът. – Но ако трябва да отидеш на ресторант или кафене, за да си щастлив, ако имаш нужда да показваш, че притежаваш много пари, ако трябва да купуваш на жена си диаманти и мислиш, че това е наистина важно, не е твоето място. Това е място за хора, които обичат да бъдат близо до елементите вода, земя, въздух. Много е хубаво, защото всеки ден вятърът се променя, водата мени цвета си, наоколо ухае различно. Цветовете, влажността, температурата, светлината и качеството на въздуха са различни. Дори през зимата живеем тук, макар че имаме дом в Атина. Единствено през януари и февруари има необходимост да се отоплява къщата, като температурите никога не падат под нулата.“

Къщата за живеене е била построена през 1916 г., а тази за гости – през 1935 г. И двете носят духа и очарованието на едно отминало време, чиито следи са съхранени до днес. Високите четири метра тавани дават невероятно усещане за свободно пространство, а гледката през прозорците е омагьосваща. Морето е близо до теб и сякаш влиза в сърцето ти, щом отвориш очи. Картината е обрамчена от кипариси и дървета, посадени тук преди стотици години. Особено впечатляваща е банята, направена от цял къс мрамор. Старинната мебелировка разказва истории за приключения и пътешествия през пространството и времето, окото се спира и на картините, подбирани от ценител. При камините са спазени традициите на Цикладските острови, сред които е и Санторини, станал туристическа емблема на Гърция. Приятно е, споделят собствениците, в някой ден от късната есен да поплуваш в морето през деня, а вечер да запалиш камината и да слушаш музика на светлината на свещите. 

(EVA получи възможността да гостува втози тайнствен вълшебен рай със съдействието на Деси Димова, [email protected], 0885 284375)