„Pro любов. Само за възрастни“ е омнибус филм, съставен от 5 истории, разказани от различни режисьори. Всички герои от тези истории - хора от тълпата, едни от всички, едни от нас - се намират на лекция на световноизвестен специалист по любовните взаимоотношения и връзките, в ролята на който влиза самият Джон Малкович. Той обаче не е просто свързващото звено между отделните новели, но и накрая сам се превръща в елемент от пъзела. Разбира се, Малкович е звездата на филма и негов ракетоносител. Не че филмът има нужда от такъв. Достатъчно забавен и вълнуващ е сам по себе си, но ... е руски. Откога руски филм не е попадал в разпространителската мрежа, извън програмите на София филм фест и Киномания? Истината е, че не знам откога. Във всеки случай много отдавна. Не само руски филми не попадат в тази мрежа всъщност, ами май и никакви други, освен американски и английски и много рядко френски и италиански, ама наистина много рядко, най-често под формата на копродукции. Да живеят копродукциите между впрочем, единственият ни шанс за разнообразие. Та исках да кажа, че филмът е руски и затова Джон Малкович в него е Джон Малкович на квадрат. Идва ти два пъти да му споменеш името. Дано да преувеличавам.

Филмът е грабващ и изключително забавен, диалозите в повечето от новелите са брилянтни и динамични, а комедийните ситуации бликат една след друга като някои са доведени до степен на абсурд. Млада жена полицай (андрогинната, но секси актриса Равшана Куркова) се опитва да примири мъжката си професия с женската си природа и от сблъсъка между двете се пораждат всякакви смешни недоразумения. Съпрузи на средна възраст (в ролята на жената е Анна Михалкова, дъщерята на големия руски режисьор Никита Михалков) се опитват да инжектират порция вълнение в брака си и макар идеята, която им хрумва, да не е много изненадваща, ситуацията е разиграна смешно, а Михалкова се развихря незабравимо. Затова е толкова важно да имаме достъп до филми от различни кинематографии – заради различните актьори, с различните лица, с различната чувствителност, усмивка, дрехи, поведение, начин на изразяване... Колкото и да са велики американската и английските кинематографии, в техен филм просто не можеш да видиш такава могъща русская женщина и тя да е толкова забавна именно по своя начин, а не да кажем вкарана в схемата на един холивудски или централоевропейски режисьор. Различно е просто и ако гледате филма ще се уверите в това.

Продължавам с историите – тийнейджърка иска да се раздели с тежащата й като воденичен камък на шията девственост, маниакална сталкерка отвлича обекта на своята мания, за да го помоли за една услуга, възрастна двойка изживява поредната си, но май и последната си криза. Това е. Без претенция за всеобхватност, без претенция за изчерпателност, нито пък за оригиналност. „Pro любов. Само за възрастни“ се гледа с лекота и удоволствие и някак на екс, въпреки че е съставен от отделни новели. Прилича на градска мелодия, изсвирена от някой уличен музикант, приседнал направо на тротоара – мелодия за любов и самота. Добре познат коктейл, нали?

Гледайте.

И между другото Джон Малкович не е просто ракетоносител, а страхотен, страхотен актьор. Благодаря за напомнянето!