Шестметрови витрини прозорци отварят невероятна гледка отвисоко към града в една от емблематичните столични сгради. Виктор Андреев от IT сектора вижда проекта в интернет още докато работи в Африка и незабавно проявява интерес да купи ателието на последния етаж, което две години по-късно ще се превърне в неговия софийски дом. Съдбата осуетява намеренията му (мястото е продадено вече), но нейната близначка – случайността, му дава шанс. Предишният собственик чужденец напуска България, обявява продажбата в петък, а в понеделник Виктор го придобива. Поверява интериорните решения на столичната архитектка София Петрова, като общуването помежду им е от далечно разстояние.

„Оставих я да прави каквото иска – разказва Виктор. – Но аз имам усет към хората. Преди да се впусна в нещо, винаги го проучвам. Имам добър ориентир. Хареса ми начинът й на мислене и й се доверих, само контролирах финансите.“

Не е лесно да се овладее пространството, което живее собствен живот „по вертикала“, но е изградено второ ниво, което служи като кабинет за работа и кът за почивка. Ефектна стълба води към него, а горе човек може да се отпусне на дивана и да потъне в съзерцание на града с усещането сякаш е в орлово гнездо. Двете нива са свързани от огромната библиотека, в която множество книги – от луксозни издания на Захарий Стоянов до томове на Маргарет Тачър и Уинстън Чърчил, съжителстват с африканско изкуство и богата филмотека. Афинитетът на Виктор Андреев към британската култура е видим и в окаченото на стената знаме „Юниън Джак“, което той купува на аукцион в интернет от английско семейство. „Аз съм голям фен на британците – казва Виктор. – Ние живеем в свят, който до голяма степен е изграден от тях. Те са специални хора. В момента чета „История на света“ от шотландеца Андрю Мар, който говори за събития и личности, които светът не познава и не учи в училище.“

Интериорните решения крият много „хитринки“, като например сгъваемите столове под знамето, които не са само с декоративна функция, но и се разгъват за сядане около барплота. Кухнята по проект с наситен зелен цвят, но с напълно невидими домакински електроуреди, допълнително може да бъде скрита чрез плъзгаща се врата. Цветът й игриво кореспондира с библиотеката и с килима с ефект на състаряване, със закачалката – авторска, с декупаж и загадъчен надпис The Secret Garden (Тайната градина). Куп други „загадъчности“ подсказват за откривателския дух на собственика в стил Индиана Джоунс. Виктор със смях разказва как с приятел намират огромния прешлен на кит на границата на Намибия с Ангола и как после уреждат формалностите по пренасянето на тази вкаменелост, превърнала се в ефектна пластика в интериора. Окото се спира и на статуетките африканско и южноамериканско изкуство, всяка със свой характер и внушение.

„Повечето неща са купувани лично от мен – казва Виктор. – Попадайки на място, винаги разучавам с какво е известен градът, кои са художниците му. Обикалях Африка, а имах щастието няколко месеца само с раница, камера и лаптоп да обиколя и цяла Южна Америка – от Колумбия до Патагония, Галапагос и Великденския остров. Поседях и две седмици с едни индианци в Боливия. Не харесвам организирания туризъм – никога няма да отида на „ол инклузив“ в Анталия или на почивка в Бали. Но виж, да караш сърф на Малдивите е хубаво преживяване. Там в сезона на тайфуните, малко преди да започнат дъждовете, има силен вятър и добри места за сърф.“

Софийският дом е събрал цялото богатство от спомени и емоции, но не е застинало „скривалище“. Спектакълът на живота продължава по друг начин.  „Никога не дърпам пердетата – казва Виктор. – Гледката е уникална, особено привечер. Като че ли София става все по-осветена. Добре се живее тук, но Африка ми липсва и може би един ден ще се върна обратно там.“

С привкус на авантюра и солени пръски вода е и приключението му в Атлантическия океан. Докато гледаме на голямата плазма снимки, направени от Виктор („Никога нямам време да ги подредя, те са над 20 000 от различни места“), той разказва за ветрохода от XIX век, на който заедно с десетина души споделя общо пространство като юнга, обикаляйки Хебридските острови край Шотландия. За усещането да си като мореплавател от друго време споделя със смях: „Само капитанът имаше собствена каюта. Прибирам се в хотела в Абърдийн и щяха да ме изгонят, след десет дни в океана приличах на корабокрушенец.“