Приблизително толкова време ни отне да отидем от София до Американския университет в Благоевград (АУБ) и да се върнем обратно. Поводът беше Международният фестивал, организиран в Университета, в който участваха момичета и момчета от над 20 от общо 40-те националности, представени в АУБ.

Фестивалът започна с национални танци, но може би най-чаканата част беше дегустацията на храна от различните национални щандове, приготвена от самите студенти. На грузинския щанд, който традиционно се радва на голям интерес, най-разпознаваемо беше хачапури – млин със сирене. Оказа се, че грузинската кухня, противно на очакванията ни, съвсем не е пикантна, за разлика от супата, която сериозен и самотен младеж предлагаше на американския щанд. Македонците бяха намазали филии с айвар, румънците предлагаха мамалига и румънски вариант на понички със сос. Симпатичните монголци черпеха с бууз – пелмени с месо, и аарул – сух йогурт, твърд като характера на тази симпатична нация. Суперготината мацка от Таджикистан предлагаше торта с кокос, явно прочута таджикска култура – лакомство номер едно на фестивала по мое мнение. Много богат беше българският щанд – баници, питки и т.н., имаше украински, молдовски, руски щанд. Но каквото и да имаше, двайсетина минути след началото на дегустацията човек можеше да разчита май само на добрия стар аарул. Същинската част на веселбата можеше да започне – импровизирани хора се извиха ту на „Бяла роза“, ту на популярен албански данс, имаше и сиртаки, но най-много овации събраха грузинците с техните темпераментни танци.

Сега, като се съберат на едно място красиви млади лица, ядене и музика, няма как да се получи нещо по-лошо от добър купон. Дори си представям, че фестивалът може да развесели и целия Благоевград, ако се проведе извън сградите на АУБ. Но тези сгради са толкова хубави, че и аз бих си стояла все в тях. Всъщност са най-хубавите университетски сгради, които съм виждала у нас. Трябва, разбира се, да изключа моята Алма матер – Софийския университет, но там хубостта е доста патриаршеска.

Впечатляваща беше и срещата с Президента на АУБ Страци Кулински, първия българин на този пост от основаването на университета досега. Все пак не всеки ден човек среща перфектен джентълмен. Страци Кулински е завършил първия випуск на АУБ през 1995 г., когато съотношението български към чуждестранни студенти е 200:1. сега е 50:50, като има студенти от САЩ, Шри Ланка, Китай. Втората по големина група след българската е от Албания, след това са студентите от Русия и бившите съветски републики. Преподавателите са от 18 държави. Сред випускниците на университета са създателите на технологичната компания „Телерик“ - продажбата й през 2014 година за 262,5 млн. долара беше рекордна за Централна и Източна Европа, предприемачът Елвин Гури, както и много властови кадри. 20% от студентите ни имат годишен доход над 100 000 долара, каза Страци Кулински, а безработицата сред випускниците е под 1%.

Чудесен малък Вавилон е този Американски университет с 40-те си представени нации, и нищо чудно, че на връщане към София в главата ми се завъртя Ленън:

Imagine there's no countries
It isn't hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people
Living life in peace...

Представи си всички хора да живеят в мир. За два часа от моя живот го видях. Останалите два часа бяха път до там и обратно.