Искрено се забавлявам с манията на американските актьори да напълняват и отслабват за ролите, в които влизат. Забавлявам се, но и се впечатлявам. За ролята си на бизнесмена (а всъщност авантюрист и мечтател) Кени Уелс от филма „Gold” Матю Макконъхи си е оформил едно великолепно... шкембенце. Класическо шкембенце на мъж на средна възраст. И играе с него. Както и с плешивото си теме и ужасните си бели слипове. Не, не боксерки. Слипове. И с онази особена, строго специфична мъжка мърлявост – ужасни „чичковски” дрехи, никога не прекалено чисти и винаги леко петносани, или потни... Чуден!

Неговият герой Кени управлява семейна фирма за рудодобив (не съм убедена, но във всеки случай май нещо такова беше), която започва да губи позиции на пазара, но затова пък самият Кени съвсем не губи надежда – убеден е, че един ден ще открие златна жилка в Индонезия (сънувал е дори точно къде ще я открие) и е готов на всичко, за да осъществи мечтата си. За него златото не е злато, не е пари, ами е мечта. В процеса на осъществяването на тази мечта той има двама съюзници – жена си Кей и съдружника си Майкъл. В ролята на Кей е брилянтната Брайс Далас Хауърд, от която отдавна очакваме голямо, ама много голямо актьорско избухване и тук получаваме поредното обещание за това. Брайс, която между другото е дъщеря на режисьора Рон Хауърд, напомня жените от филмите на Скорсезе, например Вики Ла Мота от „Разярения бик”. Майкъл пък е венецуелският актьор Едгар Рамирес, нашумял наскоро около новината, че ще изиграе ролята на убития преди 20 години легендарен италиански дизайнер Джани Версаче в предстоящия филм от телевизионната поредица American Crime Story, наградена с няколко награди Златен глобус заради серията, посветена на случая О. Джей Симпсън. Та можем да кажем, че „Gold” – това са тези трима актьори плюс много добре построен сценарий с готин изненадващ финал, при който дълго време се чудиш будалкат ли те или не. И едно парче – „Gold” на Иги Поп. Друго не ни трябва обаче.

Филмът носи нещо от духа на класическите филми за очарователни шмекери с авантюристичен дух, на които няма как да не симпатизираш, понеже не са кофти типове, лицемери или някакви колежанчета и мамини синчета, сещате се, ами са... такива печени, смели момчета, които все се опитват да „прецакат” системата, но пък никога и за нищо на света не минават през трупове и дълбоко в себе си имат някаква мечта, към която се стремят. Нещо като Ред Бътлър от „Отнесени от вихъра” например. Да се влюбиш направо!

Вярно, че в Макконъхи трудно може да се влюби човек в този филм точно – заради упоменатите вече мърляви слипове и много нелепото шкембенце.

Обаче Едгар Рамирес е друга работа, честна дума.