„Обичам да наблюдавам как цветовете общуват и какви контрасти се получават – казва художничката Райна Стоймирова. – Понякога се опитвам да работя по-монохромно, успявам до един момент и после се връщам обратно в това, което явно на този етап от живота съм аз. Изразявам себе си по всякакъв начин. Изглежда имам афинитет към синьото – цял живот то ми носи някакво спокойствие.“

Домът й е топъл, гостоприемен и в него човек потъва в усещане за безвремие. Леко чувство обзема душата, въздушно като крехкия порцелан, в който поднася кафето. „Винаги като се върна от пътешествие, зная, че ме чака много продуктивен период“ – разказва Райна за вдъхновенията си.

Малдивите я пленяват с нюансите на Индийския океан, белите пясъци и пъстрия подводен свят, който се вижда с просто око. Мианмар и Камбоджа са омагьосващи с формите на храмовете или с обсебващата сила на джунглата да превзема останките на отминали цивилизации. Елементи, форми, внушения от далечните страни присъстват в абстрактната живопис на Райна. Малко са обичайните сувенири в дома й, но цветовете и образите, минали през сърцето й, човек може да усети.

Друг източник на вдъхновение са европейските музеи и галерии. Райна дълго може да разказва за гостуваща в Музея Орсе в Париж изложба, събрала творби от цял свят, за да направи паралел как селските пейзажи на Миле са били инспирация за Ван Гог, или за изложбата на Дейвид Хокни в музея Гугенхайм в Билбао, в която художникът използва таблет, с който рисува и прави мащабни принтове. Райна Стоймирова казва за себе си, че може да живее в дом без много вещи, но не си представя да обитава дом без изкуство.

В момента художничката подготвя следващата си самостоятелна изложба от 1 март в столичната галерия „Сезони“. Очаквам я, споделяйки думите на живописеца Любен Генов, председател на СБХ, при откриването на предишна нейна изложба: „В картините, които виждам тук, красотата е толкова реална, че дори и там навън, в действителността, където всъщност я няма, тя остава да съществува в съзнанието ми.“