Какво му трябва на човек по Коледа? Почивни дни и някой, който да помогне с Голямото Празнично Готвене – според мен. Плюс – задължително! – коледни филми, които някак наготово ти сервират коледния дух и хич не трябва да се мъчиш да го създаваш. Гледаш си филмите и си готов. Особено ако навън вали сняг.

„Коледно парти” е точно такъв филм – отиваш в мола, за да купуваш подаръци и на полувремето влизаш в киното, за да си починеш. Твърде комерсиално ли звучи? Добре, на мен ми звучи супер. Сюжетът на тази комедия е простичък до немай къде – в една софтуерна компания изпълнителният директор Клей (Ти Джей Милър) и главният мениджър Джош (Джейсън Бейтман) спретват грандиозно коледно парти в офиса, защото се надяват чрез него да сключат жизненоважен за тях договор с друга компания, чийто бос канят на партито с идеята да го напият и да му покажат колко са готини. Залогът е голям – ако не сключат този договор, с техния клон на компанията е свършено. Обещала им го е самата собственичка Каръл, която е истинска злодейка, нещо като модерна женска версия на Дикенсовия герой Ебенезър Скрудж от „Коледна песен”. Именно в тази роля е Дженифър Анистън.

Не е за вярване, че вече толкова години Анистън така и не намери място в Голямата актьорска лига. В „Коледно парти” ролята й е главна, но всъщност тя остава в периферията на филма и за пореден път не успява да впечатли с нищо. Изглежда в страхотна физическа форма, но излъчва умора, досада и дори безразличие. Вярно, че и ролята й е такава – на безпощадната кучка кариеристка – обаче играе механично и привнася във филма вялост и рутина. Вероятно заради това в крайна сметка са я изолирали в периферията.

Можем да разделим филма на две равни части. Първата е много смешна, динамична, лека, с остроумен диалог, втората е неовладяна, хаотична, на моменти дори скучна. Особено доскучава безкрайното – ама наистина безкрайно – парти. Колкото и да е необуздано, диво, бясно това парти (един жокер само ще ви дам – сядат на принтер-скенера по без гащи и си сканират задниците) в един момент просто страшно ти писва от него, и историята става от банална – по-банална, и с нетърпение чакаш финала да те спаси.

Все пак първата половина на филма е толкова смешна и вихрена, благодарение най-вече на инфантилния Клей, най-забавният персонаж тук, че си струва заради нея да останете до края. Така няма да пропуснете една от най-забавните концепции за продуктово позициониране във филм на голям екран, която съм виждала. Става въпрос за корейска марка лек автомобил и е супер, супер добро попадение.