В първия филм „Зрителна измама“ от 2013 г. майсторът факир Дани Атлас, героят на Джеси Айзенбърг, казва: „Първо правило на илюзиониста: Винаги бъди най-умният в стаята“. Във втората част липсват дори подобни лафове.

Стената, която разделя илюзиорния свят на киното от реалния свят, в който живеем е може би прозрачна, може би невидима, но е абсолютно непробиваема – въпреки невероятните 3D- и 4D-ефекти, които Холивуд ни поднася. Вероятно така ще бъде и когато холограмното изображение нахлуе в киното, което без съмнение предстои да се случи, рано или късно. Тази стена е свещена и никой не знае какво би станало ако тя изчезне, пък и дали въобще това е възможно.

Странно, но създателите на филма „Зрителна измама 2“ съвсем не са отчели този факт. Не е ли ясно, че ако видиш невероятни магически трикове като тези, които правят илюзионистите от бандата „Четиримата конници“ от филма в спектакъл на живо, ще паднеш на колене. Но когато ги виждаш на кино, просто продължаваш да си ядеш пуканките. Във филмите вече си виждал поне сто пъти хора да летят, да изчезват, да се телепортират, да се превръщат във вампири, роботи, чудовища. Тоест понятието за илюзия в сценичен спектакъл и във филмов такъв е съвсем, ама съвсем различно и „Зрителна измама 2“ няма никакъв шанс да ни впечатли. И докато преди три години първата част поне ни разсмя и забавлява, втората сега и това не прави.

„Четиримата конници“ (Уди Харелсън, Джеси Айзенбърг, Дейв Франко и Айла Фишър, заменена сега с Лизи Каплан) са суперфакири, невероятни илюзионисти, които извършват обири в стил „нещо средно между Робин Худ и бандата на Оушън“. В първия „Зрителна измама“ те обраха Парижката национална банка дистанционно – посредством магически трик пред очите на хиляди зрители – и посипаха публиката си с обраните банкноти, без да запазят нищо за себе си, след което ФБР се втурна по петите им. В „Зрителна измама 2“ конниците се опитват да разобличат един зъл гений (в ролята е Даниел Радклийф, отличаващ се с чудовищна липса на харизма), който владее високите технологии и се опитва да осуети техния следващ най-труден магически обир-пърформанс. Целта на крадците джентълмени отново е най-благородна.

Червенокосата Айла Фишер от първия филм очевидно не е пожелала да се включи в продължението. Може би защото критическите ревюта за „Зрителна измама“ преди три години бяха доста смесени, нееднозначни, въпреки зрителския му успех. Или защото Айла е видяла несъстоятелността на сценария. Или пък може би защото самата тя едва не стана жертва на сблъсъка между света на илюзиите и този на реалността по време на снимките на първия филм. Тогава тя без малко не се удавила, след като скочила в един огромен аквариум, част от супершоуто на суперилюзионистите. Айла започнала да маха и да вика за помощ, но известно време никой от екипа не й се притекъл на помощ, тъй като тя и по сценарий точно това трябвало да прави. На мен лично елегантността на Айла определено ми липсва в „Зрителна измама 2“.

А най-нелепото решение в настоящия филм е това да въведат в действието злия брат-близнак на eдин от главните герои. Дори в сапунките когато работата опре до въвеждането на зъл близнак, значи сюжетът определено буксува здраво.

Струва ми се, че това ще е последната „Зрителна измама“, която очите ни ще видят.