Надявам се, че продуцентите на „Денят на Бастилията“ вече мислят за „Денят на Бастилията 2“, а после и за телевизионен сериал. На тяхно място лично аз бих се позамислила, защото има много готина химия между двамата актьори в главните роли и именно тя придава чар на филма.

Ричард Мадън е в ролята на виртуозен джебчия и измамник (ама истински факир!), с вид на ангел небесен и вечно виновен поглед, понеже отлично си знае, че не е никакъв ангел. Идрис Елба е американско ченге от ЦРУ, неподкупен до мозъка на костите си разбира се, масивен като... да кажем като черен обелиск. По-чувствителните зрителки може би ще се стреснат от това усещане за физическа сила, което Идрис внушава, но останалите... какво да ви кажа – с удоволствие бихме му паднали в ръцете, ако ме разбирате (когато ви казах, че този екшън е за жени, имах предвид И това!)

Тези двама герои стават съдружници по неволя, опитвайки се да предотвратят мащабна терористична атака и да спасят френския национален резерв или нещо подобно, а една от най-готините сцени е тази на тяхното „запознанство“, което протича под формата на преследването по покривите на Париж, при което Мадън се опитва да избяга от Елба. Сцената е заснета наистина забележително и горещо не я препоръчвам за хора с проблеми във вестибуларния апарат. До този момент мой личен фаворит сред сцените с преследване в екшън филмите бе може би тази в началото на „007 Координати: Скайфол“ (2012), когато Даниел Крейг в ролята на Джеймс Бонд летеше с един мотор из Капалъчарши и из цял Истанбул. Е, преследването в „Денят на Бастилията“ не е чак толкова епично, но пък е отлично заснето.

Ще ви почерпя авансово с една реплика, отправена от Идрис Елба към Ричард Мадън по време на разпита на последния: „Влюбен ли си? Не? Книга ли пишеш? Не? Какво по дяволите тогава правиш в Париж?!“ Сладък екшън, поръсен с ирония и с двама много готини мъже, които спасяват Париж – ето това е „Денят на Бастилията“.