Не можеш да сбъркаш Емили Ратайковски с никоя друга и „вина” за това има преди всичко... носът й. Да, нейният нос е просто забележителен и ни подсеща за позабравени киноикони като Ана Маняни и Силвана Мангано, а също и за секссимволи от по-ново време като Ева Мендес например. Родена в Лондон от родители американци с полско-еврейско-ирландско-немска кръв в жилите, Емили е може би най-горещият секссимвол в момента и ако мюзикълът „Светът е наш” ми се стори очарователен, то е тъкмо заради това момиче. Вярно, че в главната мъжка роля е Зак Ефрон, но какво да му харесаш на Зак! Емили обаче е харизматична и неслучайно Гай Ричи я искаше за новия си филм по легендата за крал Артур и рицарите на Кръглата маса, но нещо май графиците им се разминаха.

 „Светът е наш” е мюзикъл, с електронна музика обаче. Главният герой Коул (Ефрон) е диджей, който се опитва да пробие в бизнеса и да миксира „парчето на живота си”, с което да покори нощните партита на Ел Ей. За да го направи обаче, той трябва да получи някои житейски урока, понеже в американските филми професионалният успех винаги е свързан с преодоляване на житейски препятствия или на бъгове в собствения ти характер и т.н. И понеже, когато ученикът е готов, се появява учителят, диджеят среща старото куче Джеймс, който е продуцент, и той му показва как стоят нещата. Банално, ще кажете. Банално, но живо, ще ви кажа. И с фантастична електронна музика – за който харесва такава.

 Филмът е готин като енергия. Иска ти се да го изтанцуваш, или пък да го „изподскачаш” по-скоро, пропит е с ярко калифорнийско слънце и проблеми, които – ако си над 30 – отдавна са останали зад гърба ти. Неразрешени може би, но пък вече въобще не ти пука за тях. Емили Ратайковски е диамантът на филма. Зак Ефрон е нищо повече от синеок, обаче това е напълно достатъчно, понеже "Светът е наш" просто не е "актьорски" филм.