Най-новите Бони и Клайд носят карирани ризи (както вече сме писали карираната риза в американските филми е знак за „обикновен човек” от гледна точка на социално-икономическия му статус), работят на скучни места за малко пари и за да се спасят от тази задушававаща ги средностатистичност... пушат здраво тревица.

Говоря ви за Кристен Стюарт („Здрач”, „Облаците на Силс Мария”) и Джеси Айзенбърг („Социалната мрежа”), а филмът е „Ултра напушен агент” и е от днес в кината. Между другото, режисьор е Нима Нуризаде, който е с ирански произход, и ми се струва, че от него можем да очакваме интересни неща в бъдеще.

Това си е стара формула – обикновен човек, на който му се случват най-странни и необясними неща. Същият принцип е използван в да кажем класика като „Север-Северозапад” на Хичкок с Кари Грант. В „Ултра напушен агент” Майк (Джеси Айзенбърг) буквално е „налазен” (извинявам се за жаргона, в случая просто ми се струва точен и адекватен) от някакви хора, сякаш излезли от компютърни игри и филми на ужасите. Ей така, както мирно и кротко си бачка в магазинчето на бензиностанцията, изведнъж се появява странна дама, която започва да му говори съвсем откачени неща, от които той не разбира и дума, след което го връхлитат гореописаните типове. Лошото е, че повечето от тях бият и стрелят доста добре. Обаче изведнъж се оказва, че самият Майк крие под карираната си риза смело сърце и суперсили, а после и гаджето му Фийби (Кристен Стюарт) разкрива другата си самоличност. Малко „Матрицата”, малко Тарантино и Родригез, малко братя Коен и немалко Disney Channel с неговите поредици от типа на „Клонинги в мазето” и други подобни инфантилни и смешни щуротии ...

Филмът е тотален майтап и честно казано, на мен ми беше готино да го гледам. Всичко се случва в поразмътената от тревата, но иначе добряшка глава на едно обикновено момче, което иска да не е обикновено и да не е роб на фобиите си, както е в реалния живот, а да е смело и да сломява всички наред, а после да се зарази с маймунски вирус и всички да го търсят, и после... Ето това е „Ултра напушен агент”. Не търсете в него „ненапушен” смисъл.

Много ми харесва, че нито Кристен Стюарт, нито Джеси Айзенбърг се опитват да правят Роли. Леко безизразни, леко безразлични, леко иронични. Все едно сънуват с отворени очи и знаят, че ще се събудят и всико това ще изчезне яко дим – и маймунския вирус, и агентите, и чиповете...

Е, и ние сме наясно, че след като видим финалните надписи на този филм, той ще се изпари от главите ни много бързо. Хубавото обаче е, че точно това и искаме. Харддискът е препълнен. Няма място за запаметяване. Изживявай и трий, нали така?