Уитни Тор е дребничка танцьорка – 50 кг при ръст малко над 150 см. За 9 месеца качва 45 кг, защото се разболява от синдрома на поликистозните яйчници. Сега тя тежи близо 170 кг. Въпреки това не се отказва от танците. Представлението й по собствена хореография „Пълната танцьорка“ се превръща в сензация и животът й се преобръща.

Става водеща на шоуто „Моят голям, пищен, фантастичен живот“, което се излъчва и у нас по TLC, и води кампания „Не на срама от тялото“, подкрепяща хората с наднормено тегло и специално жените със синдрома на поликистозните яйчници

Как диагнозата промени живота ти?

Дори когато бях слаба, се чувствах точно толкова засрамена заради начина, по който изглеждах, колкото и когато напълнях. Най-голямата разлика е, че за първи път в живота си се чувствам щастлива по начин, по който не се бях чувствала, преди да разбера за диагнозата.

Например започнах да преподавам танци за първи път от 10 години, отидох на плаж за първи път от 20 години. Всъщност никога през живота си не съм обичала тялото си така, както сега. Не се страхувам да се погледна без дрехи и мисля, че съм красива, научих се да полагам грижи за тялото си.

Можеш ли да разкажеш повече за синдрома на поликистозните яйчиници?

Това е нарушение на ендокринната система, в САЩ 1 от 10 жени страда от него. Синдромът обхваща група симптоми. Можеш да имаш някои от тях, можеш да нямаш нито един, но сред най-честите, с които и аз се сблъсках, е инсулиновата резистентност, която доведе до ускореното качване на килограми. Имам и проблеми със зачеването, никога не съм имала редовен менструален цикъл, може би общо досега съм имала 20 цикъла.

Тестостеронът ми също е много висок за жена, което води до окосмяване на лицето и косопад. Това са нещата, с които се боря. Разбира се, това е хормонално заболяване, което крие много рискове, например от инфаркт и диабет. За мен е важно да отслабна, за да избегна тези здравословни проблеми.

Пробвала ли си някакви алтернативни методи на лечение?

В момента приемам медикамент, който регулира нивото на инсулин в кръвта. Друго лечение спомага за регулацията на окосмяването и косопада. Обичам да правя упражнения и да танцувам, защото това ме кара да се чувствам добре и ме зарежда с настроение. Най-големи трудности срещам в опитите да се науча да се храня правилно и да спя редовно. Често прекарвам целия ден, без да хапна нищичко преди вечерята, а и не се придържам стриктно към някаква диета.

Трудно ли е да намериш баланса между активния начин на живот и диагнозата?

Определено е голямо предизвикателство. Мисля, че има много неща за синдрома на поликистозните яйчници, които не разбирам напълно, защото той оказва влияние на хормоните. Четох за връзката между синдрома на поликистозните яйчници и депресията, както и за връзката между синдрома и умората, която изпитваш през цялото време. Това са двете неща, през които преминавам.

Как се стигна до шоуто ти „Моят голям, пищен, фантастичен живот“?

Започнах да правя клипове, в които танцувах, и ги публикувах в You Tube. Оказа се толкова освобождаващо, а аз получих много положителни отзиви от други хора. Започнах да осъзнавам колко важно е да бъдеш гласът на жените, които се чувстват засрамени от телата си.

Исках да създам представата за една щастлива и удовлетворена жена, въпреки че съм дебела. Обикновено дебелите хора са обект на карикатури и шеги или участват в продукции за сваляне на килограми. „Моят голям, пищен, фантастичен живот“ ми помогна да се впиша в обществото като пълна жена и показа, че притежавам много повече от мазнини.

Имаш ли усещането, че „Моят голям, пищен, фантастичен живот“ може да помогне на други хора?

Мисля, че да. През последната година видеото обиколи интернет, а аз започнах кампанията „Не на срама от тялото“. Обадиха ми се не само жени с наднормено тегло, но и с анорексия. Всеки ден хора от различни краища ми казват, че съм им помогнала.

„Моят голям, пищен, фантастичен живот“ може да гледате по TLC всяка неделя от 12 юли от 16 часа.

Синдром на поликистозните яйчници
От поликистозни яйчници боледуват между 5 и 10% от българките в репродуктивна възраст. Появата на акне и увеличаването на окосмяването се срещат при около 2/3 от случаите. Водещ показател за наличие на синдрома е аменореята, липсата на менструация – при 70% от случаите.