Суперзвездата на Съветския съюз, „снежната кралица“ с 20 милиона продадени плочи и дискове, на 15 е била алкохоличка, на 30 – звезда на соцестрадата, а на 60…

… На 60 години тя е по-красива от Мадона и пее по-добре от нея – винаги е пеела по-добре. Но е родена в Латвия, част от бившия Съветски съюз. И съдбата й е предопределена от годините на мрачния социализъм. На 12 години Лайма стартира в музиката като солистка на прочутия някога хор на фабриката за радиоапарати „ВЕФ“ – един от символите на родната й Латвия, на СССР и на соца изобщо. Днес тя не крие нищо от миналото си.

Дори факта, че между 15 и 18 години минава и през алкохолизъм, и през наркомания. Заради дрогата дори стига до кома. „Спаси ме само това, че тогава много трудно се намираше дрога – казва днес Вайкуле. – На 18 вече бях опитала всичко забранено. Ако ми кажеха, че пушенето е забранено, веднага запалвах цигара. Това се случи и с наркотиците.“
Лайма дава премерени интервюта по повод 60-ата си годишнина, която отпразнува през май. „Наричат ме Снежна кралица. Ами такава съм си. Вярвам, че истинска любов има само между майката и детето. Между мъжа и жената може да има страст, страх, уважение. Между приятели – интерес, доверие. Но не е любов.“

Това е една от мислите, които всеки може да прочете в интернет блога на Лайма Вайкуле, който е нещо като електронен дневник на певицата. С 2 аборта, 20 милиона продадени плочи, дискове и касети, с 3 десетилетия кариера зад гърба си, на 60, колкото навърши тази година, тази удивителна жена изглежда най-много на 40.

„Често ме питат много ли внимание обръщам на външния си вид, за да изглеждам така. Не, това е природа и малко женска мъдрост! Разбрах отдавна, че колкото повече внимание обръща на вида си човек, толкова по-зле изглежда. Не отричам, че понякога се поглеждам в огледалото и доволно си казвам, че още ставам. Много ми беше смешно, когато в един период от кариерата си носех мъжки костюми с широки панталони. Журналистите развиваха какви ли не теории за внушения и вдъхновения, а истината беше, че бях качила някой и друг килограм и така ефектно прикривах дефекта. Нищо повече.“

Качването на килограмите е следствие на най-страшното изпитание за Лайма. Поканена да направи музикален и актьорски дебют в Съединените щати през 1991 година – да играе Мата Хари на Бродуей и да се пробва в Холивуд, тогавашната суперзвезда на СССР внезапно попада в болница. Диагнозата е страшна: рак на гърдата. Лайма преживява мастектомия и минава през химиотерапия.

„Моята рецепта за преборване с рака е много проста. Дано да помогне на хората, изправени пред това изпитание. Осъзнаването на болестта минава през няколко етапа. Първите са еднакви за всички. Последният е решаващ. Отначало, което си е най-нормално, човек изпитва шок. Не знае какво да мисли, какво да очаква. После, съвсем естествено, го обхваща ужасяващ страх. Съзнанието се опитва да мобилизира силите на организма и следващата фаза е отказът да повярва какво се случва. После се появява крехка и сякаш малко фалшива надежда. И така се стига до решаващия етап, при който идва или спасение, или смърт. Умират тези, които се съгласяват да умрат. Побеждават онези, които отказват да се предадат. За мен точката на пречупване беше един разговор с моя Андрей. Непрекъснато го питах какво казват лекарите. Веднъж той се изнерви и ми каза: „Виж, никога няма да ти кажа какво казват лекарите. Ако ти издадат смъртна присъда, просто ще те кача на колата, без нищо да ти казвам, и заедно ще се забием в някоя стена, защото с дърво не можем да бъдем сигурни...“