Само за няколко години опорните точки в модния бизнес бяха рязко разместени към своите контрапунктове. Първо бе елитарният стремеж към луксозни и лимитирани вещи с колекционерска стойност. Той бе заменен с носталгия към безгрижието на младостта и характерния й небрежен сарказъм. Кодовата дума бе „естественост“ – макар и често граничеща с показна инфантилност. А днес модният свят, подобно на объркан тийнейджър, е напълно погълнат от себе си, обзет от чувство за неуязвимост и чаровно безразличие. Новите модни икони демонстрират смелост, лежерна непосредственост и ярка самоирония.

Обличат се като в детството си – спонтанно и хаотично. Носят смешни маратонки в неонови цветове, къси топове като попзвездите на 90-те, сплитат косите си и забравят да се гримират. Определят ниските подметки не като „модерни“, а като „комфортни“. И може би, без да искат, са достигнали до онази славна житейска мъдрост, която гласи: колкото по-голям ставаш, толкова по-леко се отнасяш към себе си. Или пък... това просто е поредният хитър трик на модния бизнес.

Стъпвай леко

„Това е малка стъпка за човечеството и голям скок за жените“ – коментира модният критик Сузи Менкес края на Седмицата на висшата мода. И тя не говореше за роклите, а за обувките – тези в колекциите на Chanel и Dior, следващи феноменалната скорост, с която маратонките окупираха дамския гардероб, похищавайки вече втори сезон не само елегантните рокли, но дори и строгите бизнес костюми. Така обувките, създадени в услуга на добрата форма на тялото, вече допълват и най-скъпоценната му обвивка – моделите висша мода, сътворени с месеци майсторска ръчна работа, обсипани с фини перли, кристали и въздушен тюл.

И след като последната, доскоро непревземаема крепост на елегантността безславно падна, жените с видимо нетърпение прегърнаха неочаквано подарения им комфорт и свободата да се движат с лекота – макар и без характерния сексапил на високия ток. Терзанията около сложните решения като кой точно чифт обувки ще е най-подходящ за съответния костюм или рокля също ги няма.

Допирните точки с останалите аксесоари са изтрити. Маратонките са самостоятелна единица и диктатурата им принуди дори марки, които не включваха в колекциите си нищо повече от класически обувки на висок ток, да ги лансират този сезон. Спортните брандове Nike, adidas и New Balance са новите конкуренти на Louboutin и Jimmy Choo, а големите имена в модата се надпреварват в ексклузивни колаборации: Раф Симънс и Рик Оуенс създадоха линия за adidas, а Рикардо Тиши – за Nike.

Въпросът защо така внезапно и безапелационно спортният тренд плени подиума и улицата няма еднозначен отговор. Може завръщането на маратонките да е част от всеобщото преклонение към епохата на 80-те (ерата, когато спортните обувки за първи път закрачиха в света на модата). Или култът към здравословния начин на живот е надвил стремежа за женственост и сексапил и жените най-накрая са повярвали, че да инвестираш в комфорта на движението е нещо също толкова естествено, както и да поддържаш кожата и косата си. А може би това е просто поредният опит на модните брандове да разширят продажбите си, посягайки на вещите, които досега отхвърляха с хладно пренебрежение (все пак фалшивото безразличие към правилата на модата е най-лесният начин да предложиш етикет с петцифрена сума).

Флип флоп

Чехли, сандали, „виетнамки“... Имената на смешните хлопащи обувки с равна подметка и широки кожени каишки не са едно и две. Но е факт, че те са най-търсеният „отворен“ модел за лято 2014 – от подиума на Celine, Balenciaga и Givenchy до големите търговски вериги, копиращи модните фаворити. Всъщност първообразът им са ортопедичните сандали на Йохан Биркенщок.

Историята на немската марка Birkenstock може да се проследи до 1774 година, а фабричното производство на прословутите им гумени подметки започва през 1902. Специално моделът, който модният свят се надпреварва да интерпретира днес, носи името Arizona и е лансиран за пръв път през 1973, като неговата цел е бил евтиният здравословен комфорт и нищо повече.

Нелепите на вид ортопедични чехли почти достигат статуса на култова обувка през 90-те благодарение на Ким Гордън (иконичната солистка на рокгрупата Sonic Youth), която с подкрепата на Beastie Boys представя алтернативната модна марка X-Girl. Сред феновете, носещи „биркенщонките“ на Ким, са звезди като София Копола и Клое Севини, както и почти всеки моден ентусиаст, прекосяващ улиците на Сохо в Ню Йорк.

Двадесет години по-късно дизайнерката Фийби Фало „изтупа прахта“ от чехлите на Биркенщок, декорира ги с пухкава цветна кожа и ги презентира с колекцията си за Celine. Шокът от очевидната им нелепост даде съвсем очакван резултат: само един сезон по-късно те достигат пика на своята популярност, а компанията Birkenstock преминава през магическо възраждане, отбелязвайки рекордно търсене на модела първообраз (дори вече може да ги поръчате в луксозния онлайн магазин Net-A-Porter за „скромните“ 150 евро).

Колегите на Фийби побързаха да представят своите летни версии, комбинирайки ги с копринени рокли, слим панталони и сака и дори с гладки цветни кожи. Единствено остава въпросът – колко кратък ще бъде животът на новия моден феномен и дали обратното завръщане към женствеността няма да излезе на дамите по-скъпо, отколкото са очаквали.