До 30 юли морската ни столица е под знака на 50-ия юбилей на Международния варненски балетен конкурс. Признат е за надпреварата с най-строг регламент и най-взискателно жури, дала старт на кариерата на много от най-големите съвременни балетисти. Соня Димитрова, дъщерята на създателя на конкурса Емил Димитров, споменава имена като Силви Гилем, Владимир Василиев, Михаил Баришников, Наталия Макарова, Патрик Дюпон, Серж Лифар.

Соня е учила виолончело и балет. Следвала е история на балета и на изкуството в Москва и история на изкуството в Сорбоната. Член е на Международния танцов комитет към ЮНЕСКО.

Г-жо Димитрова, кои са акцентите в тазгодишното юбилейно издание на конкурса?

Председател на журито ще бъде обявеният от Френската академия за бог на танца Владимир Василиев. Оглавява го 50 години след собствената си победа в конкурса. Ще има филм за него, изложба с негови картини. Ще преподаде „Клас на майстора“ за „Дон Кихот“. Имал е и други предложения за същото време, но е приел нашето. Варна за балета е като Кан за киното.

Подготвяме и Международна лятна академия, в която тази година престижни имена ще представят различни течения – проф. Сун Хи Ким от Корея, Арора Бош и Алфредо Торес от Куба, Морис Кози от САЩ. Патрон на конкурса е вицепрезидентът на България г-жа Маргарита Попова, почетен патрон – генералният директор на Юнеско – г-жа Ирина Бокова.

Две години. Започва веднага след приключването на всяко издание. Варненският конкурс е с най-тежката програма, като състезателите се подготвят минимум шест месеца. Освен високите технически изисквания, изключително внимание се отделя и на индивидуалността. Наскоро бях на премиера на балет по хореография на Бенжамен Милпие – съпругът на Натали Портман – в Гранд Опера в Париж. Той ще бъде директор на балетната трупа от следващия сезон. 80% от звездите в нея са лауреати на конкурса във Варна.

Имате ли спомени от първите издания на конкурса?

Помня първата ми среща с Юрий Григорович. Той е централна фигура за хореографията на 20-и век. Беше главен балетмайстор на Болшой театър. Излъчваше невероятния магнетизъм на гениите. И така се влюбих.

Кой е най-интересният съвет, който получихте от баща си?

Иска ми се да съм наследила способността му да е дипломатичен, без да допуска компромиси. Той беше завършил диригентство и цигулка, преподаваше музикален анализ в Консерваторията. Изнасял е концерти с Гена Димитрова. Музикант до мозъка на костите си с много високи критерии, чувство за хумор и голяма работоспособност. Колкото и да е бил ангажиран, винаги посрещаше артистите лично на летището.

Как успяхте да съхраните конкурса толкова години?

До 1990 г. държавата го осигуряваше финансово, а баща ми отговаряше за художествената част, контактите с театрите, логистиката, условията, организацията, журито...

През 1992 г., за да съхрани престижа на конкурса, баща ми основа Фондация „Международен балетен конкурс – Варна“ заедно със собственика на Guerlain г-н Жан-Пол Герлен и собственика на Nina Ricci тогава г-н Жил Фукс. Ние работехме с Nina Ricci отпреди 1992 г. Те са подпомагали финансово няколко издания.

Колко души са в екипа, който прави конкурса?

Основно трима, но продължава да е водещ независимо от скромните хонорари за журито и наградния фонд, който не е актуализиран от 1999 г. Не може да се сравнява с наградния фонд на други конкурси, като тези в Истанбул, Москва, Ню Йорк, Япония, Корея. Но младите танцьори идват, за да получат признание тук. Никой друг балетен конкурс няма толкова много състезатели от толкова много държави.