Преди да започнем разговора си с г-н Амитабх Вардхан, той отваря вратата на един от киносалоните в МОЛ City Center и ме кани да вляза. Сядам на едно от креслата в кинозалата. Г-н Вардхан натиска едно копче до мен. Креслото се разгъва и се превръща в легло. До моята ръка има копче, което ако желая, мога да натисна и да си поръчам нещо за хапване или пийване. Много е удобно. Филмът е започнал. Образът е прекрасен, по-късно ще науча, че екраните са със сребърно покритие. Звукът е изключителен.
Излизаме, за да си поговорим. Амитабх Вардхан е индиец, съсобственик и генерален директор на филмовата компания Cine Grand, която отскоро отвори киносалони в България. Освен този в City Center в София, който разполага с 6 зали и 1258 места, другият е в City Center в Бургас. Предстои да бъде открит и трети – в Sofia Ring Mall. Привлекателен момент са цените на билетите, които при откриването започнаха от 3-4 лв.

Когато бях малък – разказва ми моят събеседник, - баща ми не ми позволяваше да ходя на кино. За него беше важно аз, братята и сестрите ми да се занимаваме със сериозни неща, а не да „си губим времето“ със забавления. На мен дълги години много ми се искаше да отида и го направих за пъри път в десети клас. И сега толкова обичам, че съм склонен да гледам филми в продължение на три дни без прекъсване. Киното е любов, страст!

Затова ли се занимате с кинозали?

Знаете ли, ако преди 10 години някой ми беше казал: „Ще имаш кино в България“, щях да помисля, че не е редовен.

А как се случи?

Беше съдба. Нашата компания има четирима собственици – двама инвеститори и двама, които се занимават с бизнеса. Аз съм един от тях. Попаднах в команията съвсем случайно. Много дълги години работех за Uniliver и там имах добра кариера, докато един ден се появи един австралиец. Той беше изпълнителен директор на Cine Grand и толкова настоятелно ме покани да работим заедно..., че не ми остави никаква възможност да му откажа. Много се колебаех дали да оставя сигурния си растеж в световен гигант като Uniliver и да започна да се занимавам с начинаещ бизнес с кина. Странното беше, че аз започнах работа, а австралиецът напусна шест месеца по-късно. Но ние развихме компанията и сега имаме кинозали в Близкия Изток, Китай, Индия, Румъния, Полша и България.

Каква е разликата между българската и индийската публика?

Много си приличат. Различават ги само езиците. И двете публики са много емоционални. Хората и в България, и в Индия са много емоционални и харесват филми, на които да плачат. И тук културата, както и в Индия е центрирана около семейството. Няма нищо общо с американската. Абсолютно грешно е да се смята, че филмите със стрелби са подходящи за българската публика.

Истината е обаче, че най-голям процент от заглавията са екшъни, фантастика, не особено интелигентни комедии?

Фантастиката и фентъзи жанрът се харесват в България. Какво ще гледа българската публика зависи от вносителите на филми. Ние просто избираме от това, което се внася. В Америка има шест големи филмови студиа – производители, които още преди премиерата на даден филм са програмирали в кои страни кога ще бъде излъчен и към кои страни нямат интерес. Това също е от значение. Има и прекрасни европейски филми – английски, френски, испански – но когато нямат дистрибутори или няма кой да ги внесе, просто не достигат пазара. Ние се стараем обаче да показваме максимално много български филми. Това е целенасочена политика за нас.
И още – по повод на разликата между българската и индийската публика – в Индия хората обичат да ходят на кино семейно. Тук също ми прави впечатление, че ако не семейно, българите винаги идват с приятели. Има страни, в които хората си ходят сами. Киното е чисто забавление. За два часа за максимум 10 лв. ти можеш да отидеш на другия край на света, в абсолютно друга реалност. И се стараем да го направим максимално удоволствие. Грижим се дизайнът на всяка зала да е различен. Ето тази, в която ви въведох напомня дворец. Иска ми се всеки или всяка, които влязат, да се чувстват като принц или принцеса.

Кой е любимият ви филм?

Много са, разбира се, но напоследък е „Смъртоносен противник“ с Джерард Бътлър.

Той ли героят, който бихте си избрали, ако трябваше да си изберете да сте герой във филм?

Не, аз по-скоро харесвам Джордж Клуни. Той не говори много, но казва всичко. Изглежда умен, всичко, което прави е на място. Начинът, по който изглежда, е... той не е някакъв мускулест мъжага, но е красив. Даже на неговата възраст – 52 изглежда великолепно.

А коя е любимата ви актриса?

О, Деми Мур винаги е била любимата ми актриса.

Какво мислите за „Беднякът милионер“?

Харесах го, но той не е реалистичен. В масовото съзнание има много клишета, свързани с Индия. Като чуят Индия всички си казват: „Аха! Това е йога“. И докато разни холивудски звезди идват да медитират, 90 % от индийците не са съвсем наясно с йога. 10 % наистина знаят какво е. Аз практикувам йога от шестгодишен, но ми беше необходимо да прочета доста книги, да посетя много семинари, за да разбера за какво става въпрос. Не е толкова лесно. Да умеееш да медитираш означава да включиш организма си на режим самолечение. То е като магия. Точно както и киното е магия.

Знаете ли по Нова телевизия дават един индийски филм „Малката булка“. Дали сте го гледали? Става въпрос за предварително уговорените сватби.

И това е мит. Съвременна Индия е много различна. Тя прилича повече на Америка. Аз например бях в десети клас, когато се запознах с жена ми - тя беше в седми. Оженихме се след време. Имаме двама сина – единият е на тринадесет, другият – на седемнадесет и за никой от тях не сме уговорили жени. Не сме си правили и хороскоп, преди да се оженим въпреки че аз вярвам в хороскопите. Но не мисля, че те биха могли да решават съдбата ми. Да не говорим, че не съм сигурен кой е часът, който трябва да се приеме за начало на съществуването ни тук – дали в момента, в който се образува бебенцето в майчиния корем или когато то излезе от корема на майка си. Не родителите решават кога да се появи бебето, а неговата душа ги избира.