Наоколо са скали, безбрежно море и пътеки към „плажове“, на които няма и песъчинка – издълбани са от морето в назъбените скални отвеси. Тюленово е приказка за романтика, оцеляла от комерсиалния демон на Черноморието. Във въздуха се просмуква бохемският дух, описан от Стайнбек в „Улица Консервна“
 
Двуетажният летен дом е съграден от местния българевски камък и стените са с внушителната дебелина от 50 см. Вътре е видим градежът, както и конструктивните греди, които напомнят на къща в баварски стил. Две от тях имат декоративна функция, проектирани са така, че да снижават визуално пространството и да внасят усещане за уют. Прозорците с дантелените бели перденца върху корнизи от ковано желязо допълват рустикалния вид.

Те са прецизно проектирани в елегантни полуарки. „Обичам арката, повече любов и уют има в нея – казва Веселин Мечкуев, който със съпругата си Екатерина е проектирал и декорирал дома. – По-трудна е за изпълнение, но е по-приятна форма за окото, а и е много устойчива.“ Семейството от години професионално се занимава с пространствено оформление и интериорен дизайн.

Арката като символ Арките и заоблените форми господстват в каменния дом, в него окото не среща съпротива на остри ръбове или строгост на перфектни прави линии. Умишлено е търсено на места несъвършенството и усещането за по-примитивен стил. Стените например са с ефект на замазка, в която „се вижда ръката на майстора“, сякаш си в дом отпреди столетие. Използвана е старата техника на варосване, за да дишат стените. Малката тайна е, че във варовия разтвор се добавя олио за гладкост (в Тоскана например добавят зехтин при преобразяването на старите ферми във ваканционни къщи).

„Грандоманщината по Черноморието е убиец на всичко хубаво – казва Мечкуев. – Архитектите ги обземат някакви вдъхновения и искат да са различни, но по неправилния начин. Човек трябва да вижда какви са даденостите на околната среда и да се впише в нея, да се срасне дори.“

В тази къща философията за сливане с природата и с историята на селото е приложена убедително. Камък и дърво са обединени и в къта за барбекю с огнището, бар-плота и масата под навеса, където в летните вечери цвърчат риба и мръвки на скарата, а на плочника се развихрят танци.

По плочката – нов дизайн Тази история е като за копчето и балтона. След чудесна ваканция в Мексико семейството се връща с вдъхновението от местното изобразително и приложно изкуство и с една ръчно рисувана керамична плочка. От нея тръгва цялостен ремонт на дома и „мексиканското“ му преобразяване. Доминиращ цвят става синият – спорим дали е кобалт или ултрамарин, но това са само игри на ума. Палитрата на мексиканската керамика е жива и страстна, силно емоционална, като песните на мариачи.

Тя те кара да се усмихваш и духът ти да трепти в радост. Разположена е навсякъде и усещаш, че в този дом няма да скучаеш – погледът броди из прецизно подредените фризове, керамичната настилка, умивалниците в баните, осветителните тела и дребните детайли като дръжките на чекмеджетата. Всичко сякаш е постигнато с такава лекота, макар да знаем, че в дизайна усещането за лекота се постига с много мисъл и труд.

Керамиката от Мексико е ръчно правена и рисувана и в нея има несъвършенства, но точно в това е и чарът й. Ако се загледаш отблизо, не е прецизна, както би я направил германец. Но затова има душа.
„И това е съобразено с местността – казва Мечкуев. – За тук не вървят изгладените неща и симетрията. Чарът на село Тюленово е примитивното на пустошта и това е добре да се възпроизведе в дизайна.“
Колкото до синьото на морето, то проблясва в далечината, макар да е на 200 метра от дома.

Вижда се от терасата на втория етаж, а ако човек реши да ходи на „цивилизован“ плаж, а не по скалите на Ешалъка, наблизо са Шабла и Дуранкулак, а и пясъчните плажове на голф-комплексите в околността.